История и празнуване на Коледа по света

Името Коледа идва от древните римски празници, наречени Календи. Така се казвал първият ден на всеки месец. Особено тържествено се чествали януарските календи, но не защото били началото на Нова година, а защото тогава се избирали новите консули.

Гърците, а оттам и славяните, заели думата, за да обозначат празника на зимното слънцестоене, когато денят отново започва да расте.

Това е слънчевото възраждане, началото на пролетния цикъл. Календните празници продължавали дванадесет дни и всеки от тях носел предсказание за времето през дванадесетте месеца на новата година.

Преди 1600 години християнската църква въвела празника Рождество Христово и го свързала с езическите чествания на Слънцето.

Коледа и по езическа, и по християнска традиция е дълъг и весел празник. На коледните дни трябва да се срещнем с всички любими хора, да им пожелаем здраве, късмет и благополучие, да им поднесем хубави подаръци и … много да ядем.

Защото ако коледната ни трапеза е богата, богата ще бъде и годината.
На Коледа на масата ни по традиция трябва да има: пита с паричка, баница с късмети, печена кокошка, свинско със зеле, зелеви сърмички, печена тиква с мед, меденки, много плодове, и разбира се българската ракийка и хубавото червено вино.
Всичко е позволено, но с мярка – не преяждайте и не препивайте по празниците!
Отдайте се на настроението от приготовленията, емоциите, очакването и радостта.
Коледните празници обединяват християните от цял свят.
Всяка страна има своя специфична традиция, наред с която в наши дни се утвърждават и все повече общи символи на празника. 
На коледните празници роднини и приятели си разменят подаръци, така както мъдреците от Изтока в знак на уважение и почит поднесли на новородения Исус скъпи дарове.
Коледната звезда напомня Витлеемската звезда, изгряла в нощта на Рождество и известила за великото събитие.
Свещите символизират благородната духовна светлина, която озарява Земята с раждането на Божия син.
Коледният венец, с който се украсява вратата на дома, е символ на вярата.Той няма начало и край, така както Господ е вечен и е безкрайна добротата. Вечнозеленото коледно дърво- бор или ела, е символ на живота и безсмъртието.
Традицията да се украсява елха възниква в Германия през XVI век и бързо завладява целия свят.

Холандия
   От векове насам Sinter Klaas (Дядо Коледа) идва от Испания по средата на ноември. Всички, дори и кралицата, го посрещат на пристанището. Едва пристигнал Дядо Коледа тръгва да види дали децата са послушни. Той разполага с три седмици - до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой - не. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улицата, размахат знаменца, пишат му писма и всичко това при звъна на чурковни камбани и оръдейни залпове. Приготвят се чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бисквити и бонбони, хвърлени в дворовете, предвещават минаването му през квартала. А постоянният му спътник е Черният Пиет - той носи подаръци за лошите деца.
   Дания
   Четири седмици преди Коледа датчаните украсяват венец от борови клонки, в който слагат четири свещи и запалват първата. И така всяка неделя до Коледа палят по една. Първата е неделята на запалването. Втората непременно е посветена на приготвянето на сладкишите (непременно с канела). След това трябва да се украси елхата с червени панделки, датски знаменца и сърца от слама. Четвъртата неделя е денят на приятелството и обичта. Тогава се пият топло вино и ракия. Улиците и витрините са оцветени в зелено и червено.
   В Дания няма Дядо Коледа, а червен дух на име Жул, който много прилича на снежен човек.
   Вечерята на 24 декември е традиционна . херинги, патица или печено прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт - ориз с бадеми и канела. След това всички пеят и танцуват в очакване на червения дух.
  Норвегия,   
особено в провинцията, в коледната нощ пред вратата на хамбара се оставя купичка с овесена каша, за джуджетата, които ще пазят фермата от злини. На сутринта след Коледа, цялото семейство обикаля украсената елха и подаръците, държейки се за ръце и пеейки коледни песни.
   Италия
   На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е голямата козуначена кифла, която служи за коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-и и е предшествана от различни каши и змиорки. Традиционната пуйка е за обяда на 25-и.
   Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците в по голямата част на Италия. На непослушните деца се полага само по парченце въглен, и то от захар.
   Швеция
   Там коледа е нещо свещено. Свещено до такава степен че шведите са построили цял лунапарк. Въпреки потока от туристи традициите се спазват стриктно. Например тази със свещичките като в Дания. Коледните празниции започват на 1-ви декември. На 13-ти декември, денят на Санта Лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с корони от по четири свещи и пеят фолклорни песни. Както в Дания, вечерята минава под знака на херингите и ориза с канела, сервирани върху червена покривка. Един дух, който определя и съдбите, е назначен да раздава подаръците.
 Швейцария,  
Дядо Коледа идва на специален, празнично украсен трамвай, с който разхожда децата из града.
   Испания
   Коледа в Испания е предимно семеен празник: след 22 часа на 24 декември всечки ресторанти са затворени. Хората се прибират вкъщи и чакат литургията в полунощ. Пирът започва след това: моруна, кестени, и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска - в Северна. Десертът е бадемов сладкиш с мед.
   Германия
   Приготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните зони и магазините се украсяват. И в Германия Коледата е преди всичко семеен празник. На нея се събира цялото семейство и младите идват при старите, колкото и далече да живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети - гъска с ябълки, пфеферкухен и лубкухен и не на последно място щолен. Особеното на този сладки със стафиди и много мазнина в приготвянето му. Той може да се направи месеци предварително и да се яде на Коледа, като запазва вкусовите си качества.
   В Германия коледните празници започват още през първата неделя на декември. Това е денят, в който се прави пищната украса за празника. Всяка следваща неделя до Рождество Христово в църквите се отслужват празнични литургии, които се посещават от цялото семейство. 
   Във всеки дом се украсява коледната елха. На стената се поставя календар с 24 отвора, в които има изненади. Децата отварят всеки ден до Коледа по едно прозорче от календара и откриват там сладкиш, шоколад или друго късмет че. В празничния ден те намират подаръците си до леглото, поставени в специален коледен чорап.
 Австрия   
се ражда известната коледна песен „Зимна нощ",изпълнена за пръв път в църквата „Свети Никола" в Обендорф, близо да Залцбург, през 1818 г. Днес тази песен се пее навсякъде по света.В тази страна Коледа е задължително свързана с построяването на яслата, където младият Христос се ражда.Особено живописна е тази традиция в Тирол, а в Залцбург една огромна пирамидална конструкция пресъздава живота на човечеството до раждането на Христос.В навечерието на Коледа австрийците приготвят известния „щрудел" с орехи и плодове, с който ще почерпят близки и познати, но и бедните по улиците.Но Австрия е преди всичко известна с коледната украса на гарите си - така австрийците пожелават щастлив празник на всички пътници, които в „святата нощ" отсъстват от домовете си.
  Франция
   Франция е голяма държава и всяка област добавя по нещо типично свое към коледната традиция. Още на 1-ви декември всяко дете получава шарен, картонен календар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада - малко лакоство. На 24-ти декември се отваря последнот и най голямо прозорче. В празничната вечер около бляскавите светлинки на елхата семейството похапва пуйка с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая - миди, охлюви, риба сомон и великолепен много скъп пастет от гъши дроб. В Елзас, област която в последните столетия е била ту част от Франция , ту от Германия, традицията гласи : печени кестени и греяно вино.
   Гърция
   Гръцките коледни и новогодишни традиции са особенно тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24.12 и си разваля 12 дни след това, точно след Йордановен или Фота, както го наричат гърците. На бъдни вечер се яде също както у нас потно - ошаф, баница, щрудел, боб. Почти същия е и обичаят - коледуване.
   И в Гърция Коледа е семеен празник - всички заедно отиват на църква, всички заедно хапват от свинското, печената пуйка със зеле и изключително вкусната баклава със сусам, канела и портокалови кори която не липсва в никоя къща. Подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техния Дадо Коледа.
   Англия
   Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от шест пенса. Някои семейства предпочитат пая пред пудинга или пък маслени сладкиши от бадемово тесто със захаросани плодове. В менюто преди десерта е включена и знаменитата супа от костенурки и, разбирасе пуйката.
   В навечерието но Коледа и на следващия ден по улицитемогат да се видят многобройни карнавали и тайствени пиеси в които играят маскирани актьори. По стар езически обичай костюмите им са направени от дълги широки ленти.
   Нарастваните на деня е знак на по нови сили и това се празнува по няколко начина: преплуване на река на 25 декември и лов на лисици на 26.
   Малко по на север шотландците предпочитат Нова година пред Коледа. Тогава те имат 3 дневна почивка.
Русия,   
Коледа  е отражение на дълбоко вкоренените славянски традиции и обичаи. В миналото младите момичета са се изкачвали по стълбите стъпало по стъпало, повтаряйки “да" или „не", за да видят дали ще срещнат избраника на сърцето си. Друга традиция-символ: между клоните на елхата е била укриванадни наред клетка с бели гълъби, които са били пускани на свобода на Бъдни вечер с надеждата да се върнат с късмет и щастие.В Украйна преди 25 декември се е постело в продължение на 39 дни. А когато падне нощта, всички сядали около масата и едно след друго се редели 12 ястия, кои от кои по-хубави. Дванадесет в чест на светите апостоли.
Украйна,   
Дядо Мраз идва на шейна, теглена от три елена.Помага му малко момиченце, Снежинка. Тя носи сребристо син костюм, обшит с бяла кожичка и корона на главата, във формата на снежинка. 
Чехия,  
хората вярват, че коледната нощ е магическа, и че в нея човек може да предскаже бъдещето.

Австралия  
Коледа често се празнува на плажа при 40 градуса температура.В Южното полукълбо Коледа съвпада с ваканцията и отпуските и австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ в градината на светлината от свещи и факли.Една австралийска традиция всяка година събира хиляди хористи, които пеят традиционни песни под открито небе. Всеки австралиец, който иска да участва в такъв импровизиран хор, се явява на определено място, държейки в ръка специално приготвена за случая свещ.Средствата от продажбата на тези свещи са за благотворителни цели.
Кения  
по Коледа църквите се украсяват с балони,панделки, цветя и зелени растения. Коледната вечеря е барбекю за цялото всички членове на семейството, дошли отдалеч да празнуват с любимите си хора.
Южна Африка,  
Коледа идва в средата на лятото. След обилния обяд семействата отиват при роднини и приятели за да подарят и да получат т.нар.коледни кутии, пълни обикновено с храна...
Мексико   
подготовката за Коледа започва от 16 декември.Къщите се обкичват със зелени растения, мъх, разноцветни фенери и в средата на хола се поставя една ясла. Децата носят малки статуи на Йосиф и Мария и ходят от къща на къща, което символизира търсенето на подслон от двамата в Коледната нощ.В КоледнатаВ Коледната  нощ по улиците има парад, на който хората пеят коледни песни и носят свещи и камбани, закачени на дълги пръти. След парада всички се събират в местната църква.В самата нощ също децата и младежите играят играта „Пината" -това са малки глинени гърнета, пълни с бонбони и малки подаръци, окачени за тавана. Всяко дете със завързани очи трябва да счупи едно гърне, за да вземе бонбоните и подаръка.
Гваделупа 
собствено коледно дърво,изкуствено за жалост,но отрупано с топки и гирлянди.Един празник на човешката топлота и на гостоприемството.Основните коледни ястия са пуншът и кървавицата.За да бъде по-ароматен пуншът,домакините изсушават на жаркото слънце кори от портокал и мандарина.Колкото до традиционната кървавица,цялата къща,дори съседите участват в приготвянето й.В навечерието на Коледната нощ антилците ядат свинско месо,а в празничната вечер се яде ориз и така наречените „дървени грахчета" . Това изисква традицията.Всички пеят и заедно отиват в полунощ в църквата.А през това бреме „татко Коледа" минава и оставя подаръците!
 САЩ,  
Коледа се празнува при 28 градуса на сянка! Един чудесен празник,но различен от другите.Антилците не познават снежната Коледа и започват да се приготвят за празника една седмица предварително.Естествено никой не тръгва да търси елха в тропическите гори! Всяко семейство си има има повече от един начин за празнуване. Всъщност те са толкова, колкото са страните, от които са дошли заселниците?Защо Коледа в Америка е толкова весела и ярка? Защото хората започват да мислят за нея още през август. През слънчевите си очила в най-голямата жега те изучават витрините на магазините, търсейки нови, оригинални украси за своите къщи и коледни дръвчета. Но истинското начало започва шест седмици преди Коледа.Точно тогава многочислените дядоколедовци завладяват улиците. Американците го наричат Санта Клаус. Този американски Дядо Коледа е бил вдъхновен от Свети Николас, защитника на децата. През 19 век един американски карикатурист пръв го изобразява с голям корем, бяла брада и червени дрехи. Вестниците сочат, че 60 % от американските деца между девет и десет години все още вярват в съществуването му!В тези дни всички стават много заети. Хората бързат по улиците,обикаляйки магазините със списъци за покупки.Децата слушат уличните музиканти и се възхищават на украсените коледни дръвчета, ангелчетата, които „летят" из улиците, и многобройните цветни гирлянди. Близо до мексиканската граница хората украсяват градините си със свещи, сложени в кафяви хартиени пакети, наполовина пълни с пясък. Тези „луминариас" идват от Мексико. На югозапад хората не планират тежка коледна храна, тъй като отиват на сърф следобед. А какво става с коледното дърво там? „Ние просто слагаме червени ленти по палмите!" На североизток е студено. Червенокосите нюйоркчани отиват в специални ферми, за да отсекат своето коледно дърво. Някои го украсяват с гердани от пуканки, други с орнаменти от дърво и коприна. В своите градини американците създават цели сценки, където главният герой е Санта Клаус, управляващ шейната със северни елени.По време на Коледа много американци изведнъж си спомнят, че прадедите им са дошли от различни страни. Така се появяват еврейските „звезди на Давид.В навечерието на Коледа протестантските църкви имат служба, а католиците - среднощна меса. Те организират специални коледни пиеси: децата играят сцени, свързани с раждането на Исус. В тях участват истински животни, които понякога успяват да избягат.... Санта Клаус винаги пристига в навечерието на Коледа. Той идва през нощта и пълни дълги и разноцветни чорапи с подаръци.



Традиции за Нова Година в Европа


Навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия.
Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата. Монетата е символ на късмет и благоденствие не само у нас. Тя е в коледната пита, част от изненадите на новогодишната баница, краси сурвачките.

Келтите
Жителите на Галия посрещали Нова година в края на октомври. Традиционно те украсявали домовете си с имел за да изгонят призраците. Считали, че имено на Нова година духовете на умрелите се връщали на земята. Келтите наследили някои древноримски традиции, в това число и поднасянето на дарове за Нова година от поданиците. За Нова година обикновено се подарявали украшения и злато, а мъжете давали на жените си пари за карфици и други джунджурийки.

Англичаните не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.

Уелс
Отивайки на гости за посрещане на Нова година, трябва да се вземе въгленче, което после да се хвърли в запалената по случай Новата година камина. Това доказва добрите намерения на гостите. Точно в полунощ вратите се отварят широко, за да може Старата година да излезе и да влезе Нова година.

Шотландия
Преди Нова година в бъчва се запалва смола, а бъчвата се търкаля по улиците. Това се счита за символ на изгаряне на Старата година. След това вече пътят за Новата година е свободен. Шотландците са отишли по-далеч - те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
Немци и австрийци са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен - плодов хляб.
На някои места в хлебчетата се слагат дребни монети. Не се поднася месо от пернати, за да не отлети късметът.

Швеция
За Нова година е прието да се чупят домакински съдове пред вратите на съседите. 

Древен Рим
Нова година се празнувала в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел нов календар (т.нар. Юлиянски календар). От тогава за първи ден на новата година се счита първи януари. Месец Януари е наименован в чест на римски бог - двуликия Янус. Едното лице на Янус е обърнато назад към отминалата година, а другото - напред, към Новата година. През новогодишните празници римляните украсявали домовете си и си разменяли подаръци и монети с образа на двуликия Янус. Празниците продължавали няколко дни, през които стопаните и робите заедно се хранели, пиели и веселили. Римляните поднасяли подаръци и на императора. В началото това било доброволно начинание, но впоследствие се превърнало в задължение. Императорите изисквали богати подаръци за Нова година. 

В Италия дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Ако няма стари, налага се да се изхвърлят нови, иначе щастието ще подмине дома. Това обаче днес е доста рисковано и вече са са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже(!) надяват червено бельо.

Италианци нахлузват червено бельо срещу уроки, словаци не сядат на масата без шаран.

Французите имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така
всички домакини в селото си разменят хляб.

Във Финландия в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата - предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.

Португалци и испанци имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци.

В новогодишната вечер за унгарците традиционно блюдо е чесън с мед. В някои градове и села там на 1 януари сутринта се измиват вместо със сапун с монети, за да имат пари през цялата година.

В Румъния почитат традиционните питки с извара и сметана и рибните плата.

На празничната холандска трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината - на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.

В Полша, Унгария, Чехия и Словакия броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика - рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н.

Гърция
Отивайки на гости за Нова година, взимат камък със себе си, който се хвърля на прага на гостоприемния стопанин. Ако камъкът е тежък, се казва: "Нека богатствата на стопанина са толкова тежки, колкото този камък." А ако камъкът е мъничък, тогава се казва: "Нека катарактата на очите на стопанина е толкова мъничка, колкото това камъче."
В Гърция е традиция да се посрещне новата година с игра на карти, но на пари. Според поверието, който спечели повече, ще му върви през цялата година. Сред обичаите за последния ден от старата година е и почистването на камината и поставяне на ново дърво за късмет. Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.

Русия
През X - XV век за Нова година се считал 1 март. През XV век пренесли Новата година на 1 септември. А през 1699 г. Петър I издава следния указ: "Понеже в Русия отчитат нова година по разному, затова от днешна дата да се престане мътенето на главите на хората и за Нова година повсеместно да се счита първи януари. А като знак за доброто начинание и веселие да се поздравяват с Нова година, пожелавайки благополучие в делата и благоденствие в семейството. В чест на Новата година да се украсяват елхи, да се забавляват децата, да се спускат с шейни от планините. А възрастните да не се напиват и да не се бият помежду си - за това са предостатъчни другите дни."

Традиции за Нова Година по света

На изток и запад от Европа има безкрайно разнообразие от новогодишни обичаи, поверия и традиции.

Древен Египет
Нова година се празнувала през средата на есента, когато река Нил прелива. Това се свързвало с плодородието на земята. Едва след като Нил прелеел, безжизнената пустиня се превръщала в цветуща градина. На връх Нова година египтяните поставяли статуи на боговете си в лодка и я пускали по течението. Лодката плувала по реката цял месец, съпровождана от песните, танци те и веселбата на жителите. След това боговете били прибирани обратно в храмовете.

Бирма и Тайланд
Посрещат Нова година в най-голямата жега. Затова хората при среща се поливат един друг с вода. Това е своеобразно пожелание за щастие през новата година. 
Япония
В момента на настъпване на Новата година-започва на 31 декември.  японците започват да се смеят. Те вярват, че смеха ще им донесе късмет през Нова година. В първата нощ след Нова година се посещава храм. В полунощ гонговете на будистките храмове бият 108 пъти, за да прогонят от земята 108–те мирни съблазни. С всеки удар си отива всичко лошо, което не трябва да се повтаря през Новата година. За да прогонят злите духове, японците закачват снопчета слама пред входа на дома. В дома, на видно място се поставят оризови питки, върху които се слагат мандарини, символизиращи щастие, здраве и дълголетие.
В Япония посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 удара на камбаните всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства слънцето. Японецът няма да забрави да сложи слама на фасадата на дома си, която ще го пази от злите духове. В седемте празнични дни японците си ходят на гости, за да си разменят подаръци. Те имат обичай и да пускат хвърчила.

Китайската Нова Година

Всяка китайска година носи името на едно животно.Животните са дванадесет: плъх,вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче, и свиня. Китайската Нова година се чества през януари или февруари.
Преди празника, който продължава петнадесет дни, хората почистват добре къщите си и уреждат старите си дългове.
На Нова Година те си разменят портокали- за богатство, мандарини с листа- за късмет, и ябълки – за мир. Окичват домовете си с червени знамена и опаковат подаръците в червена хартия, защото червения цвят означава благоденствие. По време на празника никой не бива да се кара, не бива да носи черни дрехи и не бива да използва нож и ножица, за да не си отреже късмета. За да прогонят лошите духове, хората бият барабани, пускат бомбички и викат оглушително.
Нова година се празнува винаги на новолуние в края на Януари - началото на Февруари. По улиците минават шествия с хиляди фенери. Тях ги запалват за да осветят пътя към Новата година. За да не пуснат злите духове у дома, китайците залепват прозорците и вратите с хартия и прогонват духовете с пушкала и петарди.
В първия ден на китайската нова година, по традиция не се произнасят думи с негативен смисъл - смърт, бедност, катастрофа, за да не се случват тези нещастия.
В преддверието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. Разбира се, всяко семейство организира пищно семейно тържество. На трапезата винаги има нарциси.
Съвременната Нова година в Китай е много красива. На многохилядните процесии се запалват безброй фенери с формата на 12-те животни от зодиака. С фенерите китайците вярват, че осветяват пътя си през новата година, а за да отблъснат лошите духове те се въоръжават с хлопки и вдигат колкото се може повече шум.
В Древен Китай на Нова година се обявявал
единственият празник на бедняка
Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе, каквото му е нужно. Ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб, вярвали някога.

Монголия
Нова година се посреща край елхата, а монголския Дядо Мраз пристига при децата предрешен като скотовъд. В новогодишния празник се провеждат спортни състезания, игри, проверки за ловкост и смелост. 

Еврейската Нова година

Рош Ашана (Нова година) се чества през септември или октомври, защото това е времето, когато се събират плодовете от човешки труд.
И се решава какво ще се засажда в бъдеще. Шофарът, овнешки рог, призовава хората да преценят делата, които са извършили през изминалата година, и да пристъпят причини в новата. Според Библията шофарът е затръбил за първи път, когато Господ е призовал Моисей на Синайската планина, за да му даде десетте Божии заповеди.
Десетте дни от Рош Ашана до празника на покаянието Йом Кипур са много важни, защото тогава Бог решава кой ще бъде опростен в Книгата на живота.

Древен Вавилон
Нова година се посрещала през пролетта. За празниците царят напускал града. В негово отсъствие народът гуляел и се веселил. След няколко дни царят и свитата му тържествено се завръщали в града, а жителите се захващали за работата си. 

Индия
Посрещат Нова година по различен начин. Жителите на северна Индия се украсяват с бели, розови, червени и лилави цветя. В централна Индия украсяват сградите с разноцветни, предимно оранжеви знамена. В западна Индия на покривите на къщите запалват малки огънчета. В навечерието на празника майките подреждат за децата си върху голями подноси подаръци, сладкиши, цветя. На сутринта след Нова година децата със завързани очи се завеждат до подноса, от който те си "избират" подаръка.
Индийците по принцип празнуват Нова година на 1 януари, само в Северна Индия тя идва на 13 април. Там древен обичай повелява, че на този ден никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година.

Виетнам
Посрещат Нова година през нощта. От смрачаване виетнамците палят огньове, на които приготвят особени лакомства от ориз. Традиция е в новогодишната нощ да се пускат живи раци в реките и водоемите. Според преданията на гърба на раците плува бог, който на Нова година се отправя към небесата за да разкаже там как живеят хоратя на Земята. В тази нощ се забравят всички спорове и се прощават обидите.
Виетнамците пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света - в деня, когато е роден.

Да се определи точният ден на настъпването на новата година в Бирма е задължение на Министерство на културата. Тя настъпва по указ от 12 до 17 април. По време на празнуването всички се заливат един друг с вода. Според древните поверия така се печели благоволение на боговете на дъжда.

Древна Персия
Жителите й си подарявали яйца, символ на продължението на рода. 

Иран
Нова година се посреща през пролетта. Своевременно, по-рано преди празника, иранците посявар зърна от пшеница или ечемик в блюдо. Поникналите стъбла символизират началото на нов живот.
В Иран Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.

В Етиопия също палят огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци. Нова година там е в средата на септември и съвпада с празника на плодородието.

Талисманът за новогодишно щастие при суданците е зелен, неузрял орех. Най-сърдечното, най-хубавото пожелание е да се намери такъв орех.

В много домове на Латинска Америка имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата.

Своеобразен новогодишен ритуал имат мексиканците. В стаята, където са гостите, окачват обемист глинен съд, изрисуван с чудовища и зверове и пълен с разни лакомства. После подред на всеки завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Този, който успее с нея да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година.

Куба
На Нова година часовниците бият само 11 пъти, защото 12-я удар се пада точно на Нова година и по този начин дават възможност на часовниците да си отдъхнат и да посрещнат Новата година заедно с всички. Кубинците смятат, че благодарение на тази традиция няма да “загубят времето си” през настъпващата година. В полунощ кубинците изливат вода на улицата през широко отворените прозорци, за да бъде Новата година толкова ясна и чиста, колкото е водата. 

Слонове, които са символ на сила и богатство, предвождат в новогодишната нощ шествието в Гвинея. То е изпълнено с песни, танци и разнообразни игри.

В полунощ в Панама бият всички камбани, свирят автомобилните сирени, а деца и възрастни викат и удрят по каквото им попадне. Те вярват, че така “радват” новата година. Според древно поверие шумът прогонва злите духове.

В Сиера Леоне празникът идва с първия майски дъжд. Възрастни и деца играят по площадите под звуците на барабани и флейти.

Има ли новогодишен празник без сняг и елхи? Да, австралийският. Там Дядо Мраз се появява на плажа с ярък сърф. Той според традицията е с бяла брада и шапка с помпон, но раздава подаръци в бански костюм.

Има и универсални поверия за Нова Година

Например да се стараем в новогодишната нощ да не сме с празни джобове и да не се караме с никого. Дамите трябва да имат нещо ново по себе си, защото се смята, че това ще донесе късмет. На масата пък не трябва да има морски дарове като раци, омари и други, за да “не върви назад годината към старите проблеми”.
Който изпие последната глътка преди полунощ, ще бъде късметлия, е една от поличбите, свързани с пиенето на Нова година. Други пък съветват да напишете заветното си желание на хартия, да я изгорите, да разпръснете пепелта над чаша шампанско и да го изпиете като символ на новото, което ви предстои.
Да вярваме или не на новогодишните поличби избира всеки. Някои предпочитат да “разграфят” нощта предварително, за да няма пропуски. Но тогава и най-малката грешка би се възприела като трагедия. За други настъпващият празник е въпрос на импровизации и ще е щастлив заради спонтанните решения. Така че посрещнете Нова година според собствената си фантазия и това, което ви диктува сърцето.
И вярвайте, че съдбата ви е във ваши ръце.

  У нас Нова година – традицията повелява... 
От традицията за посрещане на Нова година днес е останала единствено баницата с късмети. Всичко останало се е загубило през вековете и сега се радваме повече на качесвения алкохол и шумната компания , отколкото на това, което са ни завещали предците.

За посрещането на Нова година се приготвя специална обредна вечеря, която се кади. Трапезата е богата и има изобилие от блажни ястия. Задължително е свинското от прасето, което е заклано по Коледа. Домакинята приготвя главата на прасето цяла или прави пача, която е типична българска новогодишна гозба. Може на масата да има също пиле, петел, пуйка.

Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден.

По традиция основното ядене трябва да е от птица, което домакинята сервира на всеки. Най-често птицата е върху кисело зеле или пълнена с ориз, стафиди, лук, моркови. Като гарнитура има изобилие от чушки, тиквички, туршия.

След като се прекади вечерята,  най-възрастният член на семейството разчупва хляба. Около трапезата се гадае за предстоящата година – времето, реколтата, бъдещето на семейството. Добра поличба е, ако някой кихне. На него му се обещава първото заклано добиче през Новата година.

Баницата с късмети се приготвя с парчета, колкото души има около масата плюс едно. В различните краища на страната плънката е различна. Задължителен е дрянът. Всеки си взима парчето, което е пред него и късметът вътре предопределя цялата предстояща година. Парчето в повече се нарича на Св. Богородица.                   
                                                            
След като членовете на семейството приключят с вечерята, се нареждат около огъня и започват да мятат дрянови пъпки или житни зърна, които са наречени на всеки поотделно. Ако пукнат и подскочат е  добра поличба.
                                                                        
Новогодишната вечеря е последвана с традиционния Новогодишен десерт. Той се състои от домашна баклава, южни плодове – банани, мандарини, портокали и ядки.

Нова година настъпва с посрещане и на други два празника - Обрезание Господне и Св. Василий Велики, които са на 1ви януари.

Обрезание Господне е осмият ден от Рождество Христово – тогава Иисус получава своето име при обрязването си.

Васильовден ни е познат още като Сурваки. Още преди разсъмване децата взимат украсените си сурватки от дрян и започват да обикалят къщите и да сурвакат хората за здраве, като започват от своя дом. Дрянът е най-здравото и най-раноцъфтящото дърво. Клонките се избират кичести с пъпки и красиви. Сурвака се първо най-възрастния член на дома и се изрича благословия за здраве и благополучие

Това е, което традицията повелява. Пожелавам Ви весело и незабравимо посрещане на 2009-та година. И се сетете поне малко за традициите в празничната вечер.

 

Чудесен и навременен !!!

Прекрасна статия...ще се възползвам от съветите ти..:))

независимо, че остаряваме с още една година.
Приятни са ми и самите приготовления, а да познаваме традициите по света при днешното отворено общество - просто е наложително.
Всеки може би има близки и приятели в далечни страни и можем да ги зарадваме с приятни изненади.
Поздрави за теб!

КОЛЕДНАТА ТРАДИЦИЯ

Денят преди Рождеството се чества като Малка Коледа. Според народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, но съобщава на следния ден (традицията повелява родилките да съобщят на другия ден след раждането). Рано сутринта на празника по домовете тръгват малки коледарчета, момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години, а след Първата световна война в коледарските дружини са включени и момичета. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - „коледашка", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки „Да се роди, дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!" Стопаните ги даряват с малки кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от сито или решето за плодородие.

ОБРЕДНИ ХЛЯБОВЕ
Още от ранни зори жените се подготвят за празника. Особено внимание се отделя на приготвянето на обредните хлябове - безкръвното жертвоприношение за светлия ден. Облечени в празнична премяна, те заместват обредните хлябове. Те се приготвят от най-чисто брашно. Още при приготвянето на реколтата най-хубавото зърно е отделено, измито в реката и изсушено. Брашното се пресява през три сита „копринени", замесва се с „мълчана", „цветна" и „неначената" вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато се месят хлябовете, момите и невестите пеят обредни песни. Коледните хлябове са три вида. Първият е наречен на самия празник и носи наименованието „боговица", „божия пита", „светец". Храктерната за него украса е кръстът и неговите разновидности - свастика, розета,цвете и т. н. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството. На него обикновено се изобразява гумното, кошарата, добитъка, лозето и бъчвата и т. н. Третият тип хлябове са „витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ. На следния ден коледарите организират с тях търг на мегдана, като събраните средства даряват на черквата, училището или читалището.

БЪДНИК
Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!" В дървото има провър-тяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят: Основен момент в подготовката на Бъдни вечер е отсичането и донасянето на бъдника. С него се поддържа огънят през цялата нощ. Най-младият мъж в семейството, облечен празнично, отива в гората. Той избира за бъдник здраво и плодовито дърво -дъб, бряст, круша и т. н. Преди да го отсече, моли за прошка. Дървото не бива да докосва земята и до дома се носи на дясно рамо. Всички в дома го очакват с нетърпение. Момъкът пита „Славите ли Млада Бога?", жените отговарят „Славим, славим, добре си ни дошъл!", след което мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!". Дървото се внася до огнището, където се миросва - издълбават дупка в единия край, в която поставят вино, зехтин и тамян, запушват я и увиват с бяло ленено платно. Докато миросват бъдника, жените пеят:

Ой, ти дръвце, право дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?
- Я съм дръвце, златно дръвце,
златно дръвце плодовито.
Ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земи,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато.
Слез ще по мен Млада Бога,
ще дарува добра дарба!

Вечерта на Бъдни вечер бъдникът ще гори през цялата нощ. Според народната вяра да е светло на Божията майка и да е видело на мъртвите предци, дошли на празничната трапеза. Според поверието бъдникът има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорелите части правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, поставя се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.

ТРАПЕЗАТА НА БЪДНИ ВЕЧЕР
Най-вълнуващият момент в празничната вечер е сядането около трапезата. Вечерята трябва да се започне рано, за да узреят рано житата, никой не бива да става от нея, за да не стават кокошките от полозите, ако това се наложи, людете ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Трапезата задължително се подрежда около огнището, така че всички да са с лице към него, защото се вярва, че огнището е святото място в дома. Трапезата се подрежда върху слама, в която се поставят различни зърна за плодородие, отгоре се слага чувал и или месал. Трапезата на Бъдни вечер е постна. Стопанките са приготвили 7, 9 или 12 ястия - сърми с лозови листа, сухи чушки с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав - всичко, което е родила земята, с надеждата да роди отново идната година. Най-възрастният мъж в дома - домовладиката, кани Бога на вечеря и прекалява с палешника от ралото трапезата. Сетне стопанката кади всички стаи и постройки в двора, къде е стоката. След молитвата се разчупва питата със сребърната пара, като се вдига високо, за да растат високи житата. Първото парче от питата се отделя на Богородица и се оставя пред домашната икона, където се пази до следващата Коледа. Късметлия ще е онзи, комуто се падне парата от питата. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се извършват и ред гадания за времето и берекета през следващата година, за женитба и благополучие. Всички са в трепетно очакване на добрите гости коледари, божии пратеници.

КОЛЕДУВАНЕ
Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач( станеник ) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите

Стани, Нине, господине
тебе пеем, домакине!
добри сме ти гости дошли,
добри гости коледари...
Коледарските песни са богати на благопожелания:
Добро утро, болярине,
добър сме ти глас донели,
овци ти се изягнили,
все агънца ваклошатки,
кобилки ти се изждребили,
все кончета златогриви...

След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.

РУСАЛИИ
На следния ден, 25 декември, всички вярващи християни отиват в божия храм на тържествената света литургия. Те се причестяват и играят хоро на мегдана или в черковния двор. В дните от Коледа до Богоявление, които народът нарича „мръсни", „погани", „некръстени", се вярва, че бродят зли, тъмни сили. Затова людете не бива да замръкват след залез слънце, забранени са брачните свеждания, защото заченатото в тези дни дете ще се роди пияница, побойник, нехранимайко. В тези дни още от коледната нощ по домовете в Западна България обикалят маскирани дружини. Те влизат във всеки дом и двама от персонажите -„старец" и „баба", изпълняват оргиастични миманси за плодородие. Това поведение, както и по-свободното държание на стопанките на дома напомнят за празници и тържества, идващи от предхристиянско време. В някои райони на Македония все по това време обикалят т. нар. русалийски дружини. Те са от по 30-40 мъже на възраст от 20 до 40 години. Руса-лиите са облечени в празнични премени с кръстосани алени шамии и нанизи от сребърни монети на гърдите. Те се водят от „прот" или „балтаджия" и „кесежия". Тръгвайки на своите обиколки по селата, русалиите се прощават с домашните си, сякаш отиват на война. И наистина, когато се срещат две русалийски дружини, те водят бой коя от тях да влезе в селото и до днес се пази споменът за русалийски гробища. Русалиите подобно на коледарите влизат във всеки дом, с изключение на къщите, в които има родилка и наскоро починал. Под звуците на старинни, монотонни мелодии те играят своите обредни танци за здраве и плодородие. След тези 12 дни те отиват в черквите, причестяват се и се връщат към нормалния начин на живот.
Коледната празнична обредност се запазва и до днес в българските домове, макар и видоизменена. Много промени настъпват в нея след Освобождението, когато България тръгва по европейски път на развитие. За пръв път коледна елха се организира в двореца през 1879 г. по инициатива на княза. Сетне се устройват тържества с коледни елхи във военните клубове, учрежденията организират коледни тържества за децата на своите чиновници, празникът се чества по новому в болници и благотворителни институции. От 20-те години на XX век елхи се продават в градската градина и дори и преди това всеки дом на български интелигент се украсява с елха за празника. Първоначално елхата е била кичена със сухи плодове и собственоръчно направени играчки. Сетне започват да внасят и да произвеждат играчки за коледната елха. Коледарските дружини, които до късно обикалят българското село, намаляват в големите градове в началото на века. Момчетата обикалят домовете на видните и по-богати граждани с благотворителна цел. Събраните средства даряват на болни и сираци. Баловете, които се организират от двореца и обществени организации, също имат благотворителен характер. Признак на добра воля е изпращането на коледни картички на близки и приятели.

Използвани материали:
http://balder.prohosting.com/asen/anita_4.htm
http://bulgaria-weekly.com/archiv/47_1.htm