>И поздрав за gastronom от Илиана
Бъдни вечер бе подходящ момент да изненадам близките си с пълнена тиква. Лично аз никога досега не бях опитвала тази вкусотия и затова реших да споделя рецептата с вас.
Първо няколко неща на които трябва да обърнете внимание преди да започнете набавянето на продуктите.
Тиквата трябва да е малка или средна, но я подберете внимателно за да влиза в печката ви цялата.
Сушените и пресни плодове, както и ядките са по избор и естествено грамажа им зависи от тиквата.

Пълнена тиква

Продукти:
1 тиква-малка
300гр. стафиди
150гр. сушени череши
5-6 сушени сини сливи
200-300гр. орехови ядки
1 банан
1 киви
1 портокал
2-3 мандарини
2 ябълки
1/2-1 пакетче канела
захар и мед на вкус

Тиквата се измива добре. Внимателно се изрязва капаче отгоре и леко с помоща на лъжица се почистват семките. Готовата за пълнене тиква изглежда така



Сушените сини сливи се почистват от костилките и се нарязват на малки парченца.
Ореховите ядки се счукват на едро.



Цитрусовите плодове също се нарязват на малки парченца.



Измитите, обелени и почистени ябълки нарязваме на дребно.



Всички тези продукти се смесват в общ съд и се добавя канелата и захарта. Размесваме добре. Плънката е много ароматна и апетитна.



Цялата тиква намазваме вътре добре с мед. Напълваме с плънката. Отгоре сипваме мед(може и преди това в плънката да го сложим при смесването). Затваряме с капачето. Поставяме в тавичка или по-дълбок съд подходящ за целта. Наливаме вода до половината или 2/3 от ръба на съда.



Печем в загрята на 180-200 градуса фурна за около 3-4 часа. Периодично проверяваме с помоща на шишче дали е омекнала тиквата. Въоръжете се с търпение за по-продължително печене. Ако тиквата отгоре се запича по-бързо и не можете да намалите или изключите горно печене, то използвайте алуминиево фолио за да покриете тиквата.



Сервирайте тиквата охладена.
Да ви е сладко!



Снимките са леко деформирани от преоразмеряването в темата, затова може да кликнете на всяка една от тях, за да ги видите в оригиналния им вид в галерията.
Извинявам се за забавянето с което публикувам рецептата в Стъпка по стъпка. Надявам се да съм ви от полза.
--------------------------------------------------------------------------

Коварството на бананите

Според някои тълкувания на Корана точно те били забранените плодове на познанието и безсмъртието

През последното десетилетие у нас бананът загуби някогашния си ореол на екзотичен плод и дефицитна стока. Макар днес да е най-масово предлаганият плод на пазара, вероятно все още има хора, за които неговият вкус поражда лека носталгия по детството и социализма. От твърде дългата му история може да се изведе пример за това как удоволствието за едни поражда зависимости за други.
Първото споменаване на банана като културно растение е от около 600 г. пр.Хр. в будистки текстове. Твърди се, че Александър Македонски бил първият европеец, който вкусил банани по време на похода си в Индия през 327 г. пр.Хр. По същото време гръцкият писател Теофраст (372-287 г. пр.Хр.) разказва една легенда за източен мъдрец, който седял под сянката на бананово дърво и от време на време хапвал от неговите плодове. Изглежда с тази легенда е свързано и името на една от многобройните разновидности на банановото дърво - Musa sapientum (банан на мъдрия). Днес диетолозите намират това име за твърде находчиво, защото в бананите се съдържат високи дози калий, който някои учени метафорично наричат "солта на разума". Впрочем бананът не е дърво, а гигантска трева от семейството на лилиите, орхидеите и палмите. Някои видове достигат на височина до 10 метра.
В момента бананови плантации има в почти всички страни с тропически климат, но родината на това растение е в джунглите на Малайзия и Югоизточна Азия, откъдето още в древността бавно започнало неговото придвижване на Запад. Около III век в Китай били създадени първите бананови плантации, а около VII-VIII век арабски търговци пренесли новата култура в Палестина и Африка. Твърди се, че проникването на бананите там е стимулирало търговията с роби.
Думата банан, която е обща в почти всички езици, е с арабски произход и означава пръст, вероятно заради по-дребните размери на плодовете в миналото.
През 1516 г. португалецът Томас де Берланга, монах от ордена на францисканците, занесъл първите бананови растения на карибския остров Санто Доминго. Това било началото на банановата инвазия в Западното полукълбо. През следващите няколко века бананът се превръща в една от най-масовите култури в Централна и Южна Америка.
Твърде сериозни заслуги за днешната му популярност имат няколко предприемчиви американци. Официално за пръв път тези плодове били показани пред американска публика през 1876 г. на търговското изложение във Филаделфия. Предлагали ги, увити във фолио, и стрували по 10 цента парчето. Дотогава отделни моряци след плаване до Карибите се връщали с по няколко грозда банани за лична консумация. Началото на изключително печелившия бананов бизнес поставил капитан Лоренцо Бейкър от Ямайка. През 1870 г. той доставил в Масачузетс 160 грозда с банани, които успял да продаде по 2 долара и през следващите години продължил да разработва тази търговия. По същото време друг американец - Майнър Кейт от Ню Йорк, който бил ангажиран в строителството на железница в Коста Рика, между другото направил там бананова плантация и успял да организира относително редовни доставки в САЩ.
В началото на 80-те години двамата американци обединили усилията си и създали Бостонската компания за търговия с плодове (Boston fruit company). Развитието на железопътното и хладилното дело в края на XIX век направило търговията изключително печеливша не само в Америка, но и в Европа. През 1899 г. последвало ново обединение и била създадена могъщата United fruit company - най-голямата бананова компания с плантации в Централна и Южна Америка и на Карибите. Била толкова влиятелна, че лесно контролирала правителствата в страни като Коста Рика, Гватемала, Никарагуа и някои други, известни днес като бананови републики. Така бананите ги поставили в трайна политическа зависимост.
Впрочем подобна предопределеност на това растение може да се открие още в митологичната индоевропейска древност. Според някои тълкувания на Корана дървото на познанието, до което Аллах забранил на Адам и Хава (Ева) да се докосват, било тъкмо банан. С неговите листа двамата закрили осъзнатата си голота, след като усетили сладостта на плодовете му.

Фламбирани банани
Продукти: 5 узрели банана, 5 с.л. захар, 100 г масло или маргарин, 50 мл ром.
Обелените банани се овалват в захарта и се пържат в сгорещеното масло, докато захарта се карамелизира и плодовете се обвият в златиста коричка. Преди сервирането се заливат с ром и се запалват.

Плодова салата с банани
Продукти: 2 портокала, 3 банана, сок от един портокал, 50 мл коняк, 150 г сметана, 1 ч.ч. ягоди, 100 г печени ядки (бадеми, лешници, орехи), стафиди.
Обелените банани се нарязват на колелца, а портокалите на кубчета и се поставят в стъклена купа. Заливат се с коняка и портокаловия сок и се оставят в хладилник. Ягодите се пасират и се смесват с разбитата сметана. Сместа се оставя в камерата на хладилника, за да се стегне, но без да замръзва. Преди поднасянето сместа се шприцова върху разпределените в чаши плодове и отгоре се поръсва със стафидите и едро счуканите ядки.

Бананов пудинг
Продукти: 5 с.л. масло, 5 с.л. захар, 2 яйца, 4 узрели банана, 1 с.л. лимонов сок, 1 ч.ч. галета, 2 ч.ч. сок от ананас, 1 ч.ч. кокосово брашно.
Маслото, захарта и жълтъците се разбиват на пяна. Бананите се обелват, намачкват се, добавя се лимоновият сок и се смесват с разбитите на пяна жълтъци. При непрекъснато бъркане се прибавят ананасовият сок, кокосовото брашно и галетата. Белтъците се разбиват с малко захар на твърд сняг и внимателно се прибавят към сместа. Всичко се изсипва в намаслена форма за пудинг и се пече в предварително загрята умерена фурна 30-40 минути.

Панирани банани
Продукти: 4 средно големи банана, 2 яйца, 100 мл прясно мляко, половин ч.ч. брашно, щипка захар, щипка сол, 60 г краве масло, пудра захар, щипка канела.
Бананите се обелват и се нарязват на дълги парчета. От яйцата, брашното, млякото, солта и захарта се приготвя паста за паниране. Бананите се потапят в нея и се пържат от всички страни в предварително загрятото масло. След като се извадят от тигана, се поръсват с пудра захар, размесена с канела.

Банани с ориз по филипински
Продукти: 2 ч.ч. ориз, 4 ч.ч. вода, 3 зърна карамфил, 7 зърна черен пипер, 250 г сварена студена морска риба, 2 резена ананас, 2 банана, 1 лимон, 1 ч.ч. кисело мляко, 1 ч.л. каперси, сол.
Оризът се сварява в подсолена вода, така че да остане рохкав. Карамфилът и черният пипер се варят заедно с ориза в торбичка от марля и щом оризът омекне, се изваждат. Рибата се накъсва на парчета, бананите се нарязват на филийки, а ананасите - на кубчета и заедно със сока от лимона се смесват с охладения ориз. Каперсите се нарязват, разбъркват се с киселото мляко и се изливат върху ориза. Ястието се оставя около час да отлежи.

Страницата подготви: Ясен Бориславов
Текст към илюстрация:
1. Александър Македонски бил първият европеец, опитал вкуса на бананите.

Поласкана съм от изненадата в блога ти!Благодаря ти от сърце!Тъкмо щях да те питам ,а тази тиква сурова
ли да остане и надниквам тук и добре ,че го направих!:))))))))))
Та се сетих за онзи виц дето свекървата учи снахата да готви пиле!
Шегата настрана,но усещам ,че рецептата е супер и ще взема да я направя за изненада на домочадието!:)
Благодаря ти за чудесната идея!:)
Прегръщам те!Илиана