Кофеинът в големи количества вдига кръвното и докарва трайна хипертония.

Отрицателният ефект на кафето зависи от генетични особености, съобщава публикация в научното издание The Journal of American Medical Association. До този извод е стигнала международна група учени от Университета в Торонто, Харвардското училище за обществено здраве и Университета в Коста Рика след провеждането на изследване, в което са участвали 4028 души.

Кофеинът, влизащ в състава на кафето, се преработва с помощта на ферментите на цитохрома Р450 1А2 (CYP 1А2) на черния дроб. В зависимост от варианта на гена, контролиращ тяхната работа, разграждането на кофеина при различните хора може да се извършва по-бързо или по-бавно. При носителите на "бавния" вариант на гена, пиещи по 2-3 чаши кафе на ден, рискът за развиване на инфаркт на миокарда е с 36% по-висок, отколкото при тези, които пият по една чаша. При консумацията на 4 и повече чаши кафе този риск нараства до 64 на сто. Най-застрашени от риск от инфаркт са хората над 50-годишна възраст. При хората с "бързия" вариант на гена, пиещи до 3 чаши кафе на ден, рискът от инфаркт е даже по-малък, отколкото рискът при хората, пиещи максимум 1 чаша на ден.

"Една чаша кафе дневно няма да навреди на организма независимо от генетичните особености", твърди ръководителят на изследователската група проф. Ахмед ел Сохеми. Голямата доза обаче може да бъде както вредна, така и безвредна, и тъй като хората не знаят кой вариант на гена носят, по-добре е във всички случаи да пият кафе в умерено количество, предупреждава кардиологът.

Сърдечният пристъп, наречен още инфаркт на миокарда, настъпва, когато сърдечният мускул се увреди и загинат част от неговите клетки поради недостиг на кислород. Кислородът достига до сърцето по артерии, наречени коронарни кръвоносни съдове. Сърдечните пристъпи са в резултат на запушени артерии. Ако кръвотокът не се възстанови в рамките на 20 до 40 минути, настъпват необратими промени на сърдечния мускул, водещи до смърт на изграждащите го клетки. За 6-8 часа сърдечният мускул загива, настъпва смъртта.  

НАСТЪРГАНИЯТ КАШКАВАЛ Е ПО-ПОЛЕЗЕН

Солта, погълната с кашкавалените сирена, се задържа в организма и повишава телесното тегло

Агенцията за храните във Великобритания започна кампания срещу мазните храни, като според нея настърганото сирене е по-добро за здравето, отколкото нарязаното на парчета. Става въпрос за жълтите твърди и мазни сирена - тип кашкавал.

Настърганото сирене намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, твърди агенцията и смята, че с това привлича вниманието на консуматорите върху лошите хранителни навици.

Всъщност, логиката на това твърдение е, че човек консумира по-малко сирене, когато то е настъргано. Агенцията се обръща към британците, използвайки медиите, за да им внуши, че трябва да променят хранителните си навици, които са по-лоши, отколкото на техните европейски съседи.

Английската закуска традиционно се състои от намазани с масло препечени филийки и капучино, които съдържат средно 33,7 г наситени мазнини, докато дневно мъжете трябва да консумират не повече от 30 г, а жените - 20 г такива мазнини.

Високото съдържание на сол в кашкавала и кашкавалените сирена обаче провокират. Български учени от Университета по хранителни технологии в Пловдив разработиха неотдавна диетичен кашкавал. Той е с намалено количество натриеви йони, което го прави изключително здравословен, твърди единият от създателите му проф. Желязко Симов.

Яйцето не вреди и не променя нивото на така наречение лош холестерол, доказа ново проучване, което оборва предишните схващания. Препоръката на британските лекари е да ядем толкова яйца, колкото искаме, защото те са една от най-полезните храни.

Все още има лекари, които смятат, че 3 яйца на седмица изчерпват разумната дажба. Едва наскоро обаче класическият съвет от 1957 г. "Хапнете едно яйце, преди да тръгнете за работа", беше върнат в употреба от Британската асоциация по хранене.

В средата на 60-те години британците изяждаха средно по 5 яйца на седмица, но благодарение на масирана здравна пропаганда в продължение на 3 десетилетия, тази консумация беше намалена на три.  Днес се оказва, че това е бил поредният мит. "Консумацията на повече яйца не повлиява кой знае колко холестерола, наситените мазнини са много по-опасни. Само една трета от холестерина в кръвта се приема с храната", каза Джулиет Грей, ръководител на проучването от университета в Съри.