Бъдни вечер е един от най- важните семейни празници в календара. Той е изцяло посветен на дома, семейното огнището, но и не на последно място на умрелите предци- родственици, които също продължават да се считат за част от семейството.

В различните краища на България народът нарича 24 декември по различни начини- Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ- Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.

По стара традиция предавана от поколение на поколение, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки:

"Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца и дечица в тоя дом!"

По искрите от огъня се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по- богата ще бъде реколтата.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите задължително трябва да са постни.

Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища на страната правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най- старият мъж в къщата прекадява трапезата. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата и оборът. 

Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. Той се разчупва на трапезата от най- възрастния член на семейството с думите:

"Ела, Боже, да вечеряме".

Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.

Всеки трябва да опита от всички ястия на празничната трапеза, за да му върви през годината.

Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.