Великден

Тая година по Великден агнешкото щяло да стигне и до 30 лева. Не ми се вярва да я докараме дотам - крехкото месце ще се превърне в трапезна мечта, ако не като трюфела, то поне като черния хайвер. Не хващам вяра, защото и вестниците са като Бат"Бойко и министрите му - днес кажат едно, утре - друго. Речено е: "По-добре да ядеш сух хляб, отколкото агнешко печено с разправии". Тая година печатните издания са по-пестеливи с рецептите с агнешко, като да ги е хванал срам от кулинарните пиршества, които поощряваха щедро преди. Напук на думите на Спасителя: "Животът е повече от храната!" Някога първото агне се е колело на Гергьовден, а на Великден се предлагала птича гад - пиле, кокошка или петел. Ала традициите са за да се променят. Знае се, че да има агнета, трябва да има овце, а овцете у нас са на привършване. Всеки ден у нас се колят по сто овце. Не знам дали тук важи правилото на Петър Бочуков: От всяка овца саздърма не става. През 1984 г. тези представители на дребния добитък в България са наброявали 10 978 000, през 1995 г. са по-малко от 4 милиона, а сега са два, ама заедно с козите. Нашата майчица - Европейският съюз, няма да ни остави без агнешко, но се питам на каква цена. Най-голямата вече платихме - ликвидирането на скотовъдството. В Брюксел обаче нямат и хабер, че най-вкусните агнета се плодят в Източните Родопи и в Еленския Балкан, защото там пасат по-малко трева, повече билки. Знам го от сигурно място. Казал ми го е не кой да е, а Панайот Василев, основателят на "Родопа". А сега какво? "Насам, народе, на австралийското агнешко."
 Някога до Гергьовден дори и овчарите не са си позволявали да заколят здрава и читава овца заради едното удоволствие от яденето. Да се тури ножа на агне, е било злодейство. Агнето в народните представи е символ на непорочност, той е най-богуугодната жертва, мъжкото е обречено, то е "ходещ курбан". Овчарите се омърсявали преди Гергьовден, само "ако някоя овца, след като се е влякла болна няколко деня, видят, че няма да оздравее и я заколят". Знаем го от Захарий Стоянов. За котленските овчари в Добруджа млекопостието е било закон. Напролет те не кусват мляко, докато не дойде Гергьовден, защото не щяло  да има берекет през годината, че "като се варяло на огъня млякото, щяло да бъде суша през лятото". В слепотата си котленските овчари даже осъждали който от тях свири с кавал. Този, който надува кавал, на оня свят ще го надува дяволът. Но това е друга тема. Дяволът така ни е надул със зла сила днес всичките, та сме се озлобили и настръхнали като псета едни срещу други. Българи срещу българи. Но това не е от днес, а от първия ден на "промяната" (дума, която според проф. Никола Георгиев трябва да се пише с тройни кавички). И докога? "Всяко царство, разделено против себе си, запустява"- това са думи на Исус Христос. Чуваме ли ги?
 Народът се хвана за зелено, като няма агнешко, вече има коприва, избиват лападът и киселецът. Пенсионерите се примиряват с малкото и на празник. Те водят борба с лошия холестерол и искат здравословен начин на живот. Дават парите си за здраве, за топло и светло, ако остане - слагат нещо в хладилника. И така преглъщат кризата с висок морал. Не се знае докога. Може би докогато тя ги погълне. У нас една трета живеят под прага на бедност. Чувам около себе си всеки ден как някой изпищява - изхвърлен е на улицата. А там вече е претъпкано с люде. Едва ли ще ги успокои крилатата Христова мисъл: "Има последни, които ще станат първи, и първи, които ще станат последни..." Но има и друга утешителна: "Прости им - те не знаят какво правят..."
"Великден без алено яйце не е Великден" - казва народът. И дано да го има и на най-бедната трапеза. За траките то било свещено, олицетворявало е Космосът (от него се излюпва Вселената) и началото на живота, знак на пролетта и възраждането. Не случайно повече е било предпочитано яйцето във вечния спор: кой е първо - то или кокошката. Червеното идва от кръвта Христова, а от по-старите представи е свързано със Слънцето. Ето защо подаряването му е послание за добруване. А в чукането на яйцата побеждават борчетата.
Във възкресната нощ мнозина ще загасят кандилото и ще го запалят отново от свещта, която са донесли от черквата. Така кандилото на вярата ще загори с нов огън. А тези, които ще си останат у дома, дано си спомнят за възкресението, което доказва, че любовта, добротата и опрощението са по-силни от смъртта. Този християнски урок не трябва да се забравя.