Помните ли уникалното послание „Обичайте враговете си…“

Повечето хора казват : много е трудно това. Е, ще ги приема „враговете“. Е, може да ги уважавам някак си.. Но да ги обичам – това е най-трудното.

Ала нали мъдрите хора са казали, че любовта не е непременно в емоцията на харесване. Състрадавай на този човек, виж докъде ще го доведе или вече го е довело злото в него… Ако можеш – възпри го. Ако можеш, бъди му добър пример. С две думи - обичай го! Това е безопасно!

Защо ли? Защото по-опасното е, ако приемем един недостоен човек, ако го почитаме ... това често означава, че му даваме право над Истината и над живота ни!

Издигаме ли си нечестен и нагъл управник? Ще се наплодят и други като него.

Уважаваме ли правото на съседа да тормози животните си? Децата ни ще видят и ще заприличат на него.

Приемаме ли за нормално да се лъже, да се живее в извращение? Скоро огънят ще запали и нашата къща.

Оставяме ли се ограничените възгледи на близък човек да управляват живота ни? Тогава ще споделим плодовете на безумието му.

А ако обичаме, говорим, увещаваме – близки и далечни, но НЕ приемаме, НЕ почитаме и НЕ се съгласяваме със Злото... ще бъдем полезни на хората край нас, а до голяма степен ще опазим и себе си.

papazovacopywrite.alle.bg

Единственият начин да обичате когото и да било е да спрете да обичате себе си. А единственият начин да не обичате себе си е да обикнете Бога с цялото си сърце и с целия си разум и с всичките си мисли и с цялата душа, а също и ближния. Когато достигнете това, вие ще обичате без да правите разлика, защото във всеки ще видите божествената искра. Ще видите Бога навсякъде. Сега не виждате, защото стоите на своя собствен път, измервате всичко чрез себе си.