Младите и умните се връщат в родината
Българи, учили в чужбина, избират София пред Лондон и Париж
| 08 Януари 2014 13:24 |
29 |
Снимка: Георги Цветков
Те са в разцвета на силите си, амбициозни и с хъс - за живот, работа и промяна. След като са опитали и от меда, и от жилото на съществуването в чужбина, са разбрали, че успехът не се мери само и единствено със заплатата. Представяме на вашето внимание три истински истории на млади хора, които са образовани в чужбина, и за намеренията им да открият своето място под слънцето в родината. |
Докато политици и медии се надпреварват по темата за опасността от ново изтичане на мозъци, от възможността българи и румънци да залеят „белите“ държави в ЕС след падането на ограниченията от 1 януари 2014 г., за много хора връщането у нас се оказва по-актуално от заминаването.
Още кабинетът „Борисов“ кроеше планове как да върне обратно 60% от нашенците в чужбина до 2020 г. Бяха направени специални трудови борси с участието на атрактивни фирми работодателки за „лов“ на български студенти в Германия, Великобритания и други страни. Големи компании бяха готови да им предложат по 3000 лв. заплата, ако се върнат в България.
Междувременно и кризата си каза тежката дума. Доста хора ту се връщат, ту заминават отново. Новорегистрираните в бюрата по труда безработни нашенци през ноември 2013 г. (за когато са последните данни на Агенцията по заетостта) са 41 416 души. Делът на работилите в чужбина сред тях е 4,1%, или 1698 души. За сравнение месец по-рано те са били 3%.
По-малко от 1% от българите с образование в чужбина не смятат да се връщат в родината, 24 на сто имат категоричното намерение да си дойдат, 48% вече са си дошли. Това сочат резултатите от анкета, направена във връзка с ежегодния специализиран форум „Кариера в България. Защо не?“ Той се провежда от 2008 г. насам и до момента над 6000 млади българи са се включили (една от тях е Радмила - виж долу).
Последното засега издание се състоя през септември 2013 г. Форумът се организира от сдружение „Тук-Там“ и фондация „Идентичност за България“. Най-популярната дестинация е Великобритания, откъдето идват 23% от участниците във форума, които в последното му издание бяха 1270 души от 41 държави. Следват Германия, САЩ и Холандия с около 8%. В първата десетка са също Франция, Дания, Италия, Испания и Австрия.
Най-желаните сектори, в които кандидатите искат да се развиват след завръщането си, са реклама и пиар, консултантски услуги, информационни технологии, мениджмънт и управление. Популярни са също правителство или публичен сектор, енергетика, изкуство, неправителствени организации и маркетинг.
Според работодатели у нас младежите с образование в чужбина имат по-практически знания, по-адаптивни са към смяна на средата, по-целеустремени и иновативни са и знаят повече езици на ниво, близко до това на майчиния.
Предизвикателствата при работа с такива кандидати е, че те често не са наясно с реалността в България, не познават спецификата на пазара, имат по-голямо самочувствие и по-големи изисквания за заплатата, по-често сменят работата си, твърдят организаторите на кариерния форум.
|
|
Радмила Йорданова, 29 г.:
Дойдох си през 2012 г. Лесно си намерих работа, и то от сайт с обяви. Казах си: „Добре се представих навън, защо пък да не видя как ще се справям тук, как ще се чувствам.“ Бях загубила почти всякакви връзки с приятели и познати, а социалната среда е изключително важна за един млад човек. Даже се чувствах сякаш не съм си съвсем на мястото. Трудно беше да намеря общ език с младите хора. Те ми казваха: „Как може да се върнеш, ти си луда! Там е толкова по-добре.“ Хората живеят с някаква нагласа, че в чужбина очакват българите с червен килим и отворени обятия. Всъщност не е така. Навсякъде е трудно, там не е по-лесно. Вярно, доходите са по-високи, но и стандартът на живот също е по-висок. Тук поне не си сам, родителите ти са наблизо, което психологически те успокоява. Бюрокрация и в Белгия има, а Брюксел е изключително мръсен град. правосъдната система и здравеопазването Живяла съм в Швейцария, Англия, Франция, САЩ, Белгия. За Швейцария заминах, когато бях на 16 г. Там бях четири години в международен пансион и това беше най-ключовото събитие в живота ми от гледна точка на формирането ми като личност. На 21 г. учих за бакалавър по европеистика и модерни езици - френски и руски, в Англия. След третата година учих политология в институт за политически науки в Париж. През 2008-а бях объркана - дали да продължа образованието си, или да работя. Започнах да се подготвям за магистратура в САЩ. Междувременно работих в малка фирма, която се занимава с преводи от английски на френски като редактор. Там бях половин година, но се махнах, защото не бях удовлетворена. След това ми се отвори възможността да се върна в Европа и отидох в Брюксел. Там започнах работа в Европарламента като парламентарен сътрудник за две години. амбиции за Сега работя във френската фирма „Аксес МБА“ (Access MBA). Аз съм мениджър по международни проекти, целта ми е да организирам дадено събитие в съответния град от А до Я. Имаме офиси в Париж и в София, аз работя тук от шест месеца. В цял свят се организират панаири, на които престижни университети правят кръгли маси. Всеки дошъл на събитието има възможността да се срещне и да разговаря с преподаватели от университетите, от които се интересува. Програмата е за хора с работен опит най-малко три години, хора, които имат необходимите умения и искат да се усъвършенстват, за да стигнат по-високи мениджърски позиции. Статистиката показва, че тези, които са завършили програмата, се радват на по-висока заплата и се изкачват на по-висока позиция. Лесно е да се оплакваш от държавниците - кой какво прави и какво - не, но всичко започва от начина на мислене. Трябва да имаме социална отговорност, че не сме сами. Тук не става дума само да излизаме по улиците и да протестираме, а да създадем нещо, което е полезно за всички. Хората в чужбина не мислят само за себе си, но и за държавата. Защото в крайна сметка всички живеят в нея и от тях зависи да я променят. В България има работа, въпросът е човек да иска да работи и да е готов да започне от нулата, за да стигне до върховете. Защото ако започнеш като мениджър, а не си преминал през различните стъпала, няма как да знаеш как да си свършиш работата добре. Да не забравяме, че и данъците са доста по-ниски. Вземам доста над средното ниво заплата, живея по-добре и по-спокойно, отколкото в чужбина. |
Анелия Стоянова, 25 г.:
Искам да се занимавам с клинични проучвания
Заминах за Германия през октомври 2011 г. Бакалавър съм по биотехнологии в СУ „Св. Кл. Охридски“. Пети семестър съм магистратура със специалност молекулярна медицина в университета „Фридрих-Шилер“ в гр. Йена. Поставям си срок да приключа образованието си накрая на този семестър (март 2014 г.), защото вече ми писна и искам да работя.
До този момент медицината се занимаваше основно със симптомите на заболяванията, но е ясно, че това не е добър подход. Защото на практика ти не лекуваш причината на заболяването. На молекулно-клетъчно-генетично ниво не се знаеше от какво се причинява то поради простата причина, че техниката не беше достатъчно развита, за да се изучи. Когато знаеш конкретната молекула, която е повредена, много по-лесно се търси лекарство, което е и много по-ефективно. В България няма такава специалност, в нашия университет съществува от няколко години. През 2012 г. бях стажант-асистент в лаборатория към частен институт. Идеята беше да помагам на няколко докторантки. Понеже им е омръзнало да правят едни и същи експерименти всяка седмица, си наемат такива помощници като мен, които да им вършат буквално черната работа - да изолират ДНК и такива сравнително рутинни техники.
След това започнах стаж в университета си и от средата на август 2013 г. ми плащат - около 400 евро на месец. Половината от парите са за наем, а родителите ми пращат по още около 100 евро.
Първо искам да потърся работа в Германия. Ако сега замина и после реша да се върна, ще съм затрила голяма част от средата, контактите и навиците си. В момента си търся практики и стажове. Проблемът е, че навсякъде ми казват, че искат 2-3 години стаж, а аз откъде да го извадя? Искам да се занимавам с клинични проучвания. В последните години те стават много по-популярни в Източна Европа, защото фармацевтичните компании от Западна Европа изтеглят тестовете си там. Излиза по-евтино. В момента Украйна, България, Румъния се развиват много в този бранш и се търсят кадри.
Не мога да кажа къде ще ми доставя повече удоволствие работата поради простата причина, че не съм работила нито в Германия, нито в България. Знам само, че тук заплатата ти е три пъти по-голяма. Разбира се, и данъците са ти повече - само здравната осигуровка на месец е над 100 евро. Това, в което аз се целя, са 4000 евро, което е заплата за начинаещ.
Моите планове се променят горе-долу всеки месец. Но имам приятели в София, които са доволни от живота и работата в родината. И не изключвам възможността, когато приключа с ученето в чужбина, да се върна. Рано или късно...
Петър Петров, 31 г.:
От 2008 до 2011 г. работих в мобилния оператор „Водафон“ в Дюселдорф. Ние бяхме първият собствен екип, който трябваше да разработва софтуер и приложения за телефони и компютри. Отидох, за да придобия опит. Там нямаш родители, близки, семейство. Предпочетох да се върна в България, отколкото да остана там и да стана част от системата. Истината е, че в чужбина свободата е измамна. Неслучайно и много от младите германци, които държат да не ограничават креативността си, са заминали за САЩ например. Законите, цялата система те правят еднакъв с останалите и като мислене, и като поведение. Това не е място за творчески хора, а за изпълнителни, които искат да знаят по какъв начин трябва да живеят и какво ще им се случи. Ако искаш да почнеш работа по дадена специалност, но нямаш стаж, това става обикновено чрез фирмени програми за стаж. В този период ти плащат символично - около 400 евро месечно. Ако не искаш да живееш в дупка, гарсониерата ти под наем е толкова. Т.е. трябва да се буташ в една стаичка с още някой и за това „удоволствие“ ще ти отива половината заплата. Селекцията на умове започва още в ранни зори, от IV клас. Тогава учителят съветва родителите какво би се удало на детето им, има ли шанс да влезе в университет после, или няма. Там не се набляга на общата култура, а на профилираното знание, за да може след това този човек да е готов за мелачницата, наречена пазар на труда. Данъчната система в Германия е смазваща, около 40% от парите ми отиваха за държавата. В България вземам добра заплата, която е над българския стандарт и съм доволен. В Германия работих на 5% от знанията и възможностите, които имам, а тук мога да дам много повече - а именно това е и моята мечта за реализация в страната, която ме е отгледала и ми е дала образование и среда за развитие. Там просто се усеща липсата на свобода, защото всичко е строго профилирано, не е като в България - всеки да прави това, което може, дори и то да излиза от рамката на задълженията по дадената специалност. |
(в. Преса, печатно издание, брой 8 (713 от 8 януари 2014)
