Официалната позиция е, че България предприема само опити за генно-модифицирана царевица, рекламирани от американските компании у нас още пез 2000 г. Но според изследванията десетки храни и добавки, влагани в хранителни продукти в България, съдържат ГМО. Те са изредени в документ, разпространен до Районните здравни инспекции в страната.

 „28-те Районни здравни инспекции извършват контрол на пазара в България, като досега проверките са показали наличието на следните ГМ продукти на българския пазар: царевично брашно – българско производство и внос, пуканки – внос, соево брашно – внос, всички колбаси (със съставки от ГМ соеви зърна) – българско производство, соеви изолати и гранулати – внос”, се казва в документа.

 Тези продукти са разрешени за консумация в ЕС, въпреки че съдържат ГМО.

 Достъп до информацията за култивирането на ГМ растения от официалните източници обаче е почти невъзможно да се получи, а без такава цялата продукция в България е под съмнение.

 Стряскащи данни има и в проучванията на Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни към Столичната РИОКОЗ, която провежда редица изследвания за процентното съдържание на ГМО в различни продукти, предлагани в търговската мрежа, съдържащи соя, царевица или ориз от 2004 г. до днес. Въпреки че някои от пробите са показали, че надвишават допустимата граница от закона граница на 0.9% съдържание на ГМО, това не е било отбелязано на етикетите.

 61 от изследваните 125 продукта са съдържали ГМО, а 19 от тях - над 2% ГМО, т.е това са 15.2% от изследваните продукти. Между тези проби са соева кайма, царевичен хляб и брашно, корнфлейкс, кюфтета, кебапчета, бисквити и вафли, колбаси, соево брашно, През 2009 г. например процентът на българските производители с превишено съдържание на ГМО спрямо чуждите вносители е 64%, докато през 2005-2008 г. е бил 30%.

 Оказва се, че без да имаме представа редовно ядем модифицирана царевица, соя, рапица и ориз. Причината е, че те се съдържат като спомагателни продукти – нишесте, в стотици пакетирани храни в магазина.

 „Опасност се крие във всяка опаковка, на която пише царевично или соево нишесте. А тях ги има почти във всичко и на практика храните в магазините ни са тъпкани с ГМО”, обяснява диетолога Огнян Симеонов.

 По информация на Министерство на земеделието издадените разрешения за ГМ царевицата през 1999 са за 130 000 дка и всяка година до днес се подновяват с почти същите параметри. Разрешението се дава при условие, че продукцията се изнася от страната. Но много от производителите не знаят за това условие и я дават на своите животни или продават на заводи за нишесте и други царевични продукти. Освен това се дава за фураж на животните и по този начин попада под формата най-различни продукти на трапезата на всеки българин. Освен това поради свободното опрашване от насекомите, веднъж засети, генномодифицираните растения бързо се разпространяват по цялата околна територия без контрол.

 В Европа, както вече и у нас, производителите са задължени да съобщават на етикетите са наличие на ГМО. Те обаче най-често го правят само ако продуктът се продава директно, но не и ако съдържа нишесте или друга добавка от изкуствен продукт.

 „Най-страшното е, че в голяма степен ГМО е и хлябът, който се продава и консумира от почти всеки българин, тъй като е основна храна за нас”, обяснява Симеонов.

 Хлябът и пшеничните продукти наистина неизменно присъстват във всекидневното ни хранене. Скорошно изследване обаче кара да погледнем на хляба от съвсем друг ракурс. Оказва се, че съвременният хляб и хлебни продукти, които се предлагат в магазините в доста богат асортимент, не само не носят полза, но и дори могат да нанесат вреди.

 „Съвременният хляб е сбирток от некачествено брашно от ГМО пшеница, химически подобрители, консерванти, коварни Е-та за хубав фасон, емулгатори, амилази, протеази, ксиланази. Изобщо в тях може да се намери цялата Менделеева таблица, за която, разбира се, не е написано върху етикета им и която ние доброволно всеки ден поемаме в организма си. Затова много хора ходят с тъмни кръгове под очите, имат лоша кожа, коса и нокти, напълняват, подпухват, задържат течности и се оплакват от алергии”, категоричен е диетологът.

 Изследване на френски лекари пък доказа, че хлябът от ГМ пшеница е виновник за възникването на една от болестите на века – постоянната умора. Плашещо голям брой хора по света се оплакват от симптоми на постоянна умора, каквато преди е нямало.

 Според изследователите сортовете пшеница от новите поколения се отличават със съдържание на генномодифициран белтък, който става причина за хроничната умора и за натрупването на излишни килограми. А спасение няма, тъй като естествените семена вече почти не се намират и почти цялата отглеждана продукция е модифицирана. Някои експерти по земеделие дори твърдят, че природните сортове пшеница, царевица, соя и дори ориз вече са изгубени и целия свят е залят от ГМ. На това обаче световнике компании за семена категорично опонират и обясняват, че много малък процент от земеделските площи са с такива продукти.

 В същото време медицинските изследвания са категорични - употребата на големи количества хляб, предизвиква дефицит на целулоза в организма, а без нея мозъкът не може да функционира нормално. Причината е, че съвременната пшеница силно се различава от тази, отглеждана преди половин век. В нея се съдържа глиадин. Това е белтък, който има действие, подобно на опиатите. Заради ефекта на този белтък се активират някои рецептори в главния мозък, които предизвикват желание да се изяде повече. Затова понякога имаме желанието да изядем целия хляб, особено ако е мек и топъл.

 Употребата на хляб от ГМО пшеница, освен че води до хронична умора, която е необоснована от физически или умствени натоварвания, става причина за поява на разсеяност и липса на концентрация на вниманието.

 И докато у нас лекарите масово забраняват консумацията на хляб на все по-болните си пациенти, експертите успокояват, че българският хляб не съдържа генно модифицирано жито.

 „През миналата година сме взели над 100 проби за наличие на ГМО, като всички те бяха отрицателни”, твърди д-р Камен Николов от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Въпрос на избор е на кого да вярват потребителите, но медицинската статистика е безпощадна – диабет, затлъстяване, алергии, високо кръвно и рак нападат все повече и все по-млади хора и са се превърнали в епидемия. 

  Тъпчем се два пъти повече заради изменените гени

 Известния американски кардиолог д-р Уилям Дейвис от Вашингтон е категоричен, че съвременната генномодифицирана пшеница - основна съставка на хляба, е „перфектна хронична отрова". Но никой не ни информира, че алчните за по-високи добиви земеделци ни пробутват именно такава. Най-опасен в нея е глиадинът - това не е глутен, а нов протеин, който всъщност е опиат. Засяга рецепторите на мозъка, които пък стимулират апетита. Д-р Дейвис твърди, че именно това е една от основните причини за масовото затлъстяване. Той е изчислил, че ГМО пшеницата ни принуждава да изяждаме поне по 440 калории повече на ден, и то 365 дни в годината. „Да, никой не ни пречи да заместим вредния бял хляб с черен пълнозърнест. Това обаче е все едно да спреш цигарите и да минеш на такива с филтър”, обясни д-р Дейвис. Той препоръчва житото да бъде заместено с лимец - прародител на пшеницата, но това едва ли скоро ще се случи.

 Българските зърнопроизводители безотговорно използват и прекалено много отровни пестициди, за да имат по-голям добив и да предпазят реколтата си от вредители. Това трови хората, които се хранят с хляб от зърното им. Няма контролиращ орган, който да следи с какво количество пестициди се пръскат житните култури у нас. Информацията се потвърждава от американския концерн „Монсанто", един от най-крупните разпространители на химикали и ГМО култури в света. От него признават, че най-големите поръчки от Европа за хербициди и други химически продукти идват от България.

 Бял или черен?

 Според информация на изследователи от Калифорния, ако човек изяжда 5 филии бял хляб дневно, рискът да се разболее от рак нараства два пъти и препоръчват черния. Проблемът обаче е с какво брашно е замесен препоръчителният черен хляб? Пълна илюзия е, че става дума за качествено, защото чистата хубава пшеница вече липсва в целия свят. За тъмните и пълнозърнести брашна не се използват природни семена, а просто по-нискокачествени.

 Още по-страшното е, че при проверка в Германия беше доказано, че в 37% от брашната за пълнозърнести черни хлябове в Европа се съдържа отровният пестицид глифозит. С него се пръскат семената за посев, за да не ги нападнат плевели. Само че той остава и в брашното.

                  8-те най-опасни продукта в супермаркета

  Световната статистика показва, че около 70% от продуктите в супермаркетите съдържат ГМО. Ето европейска класация за 8-те продукта с най-високо съдържание на ГМО, чиято употреба трябва да ограничим до минимум.

 1. Соя – има я в соево брашно, лецитин, изолати и концентрати на соев протеин и така влиза в над 60 на сто от храните. Това са соево мляко и сирене, зърнени закуски, вегетариански бургери, соеви заместители на месо, чипс, сладолед, адаптирано мляко за бебета, соев сос, протеин на прах, маргарин, крекери, бисквити, хляб, шоколад, сладки изделия, пържени храни, шампоан, козметични продукти, обогатени брашна и макарони.

 2. Царевица – опасни са царевично брашно, царевично нишесте, царевични подсладители, сиропи. Продукти, които могат да съдържат производни на ГМО царевицата: царевичен чипс, сладолед, захарни изделия, адаптирано мляко, салатен дресинг, дотамен сос, хляб, бисквити, бакпулвер, алкохол, ванилия, маргарин, соев сос, безалкохолни, пържени храни, пудра захар, обогатени брашна и паста.

 3. Памук - олио от семена на памук, платове. Продукти, които могат да съдържат производни на ГМО памука: дрехи, лен, чипс, фъстъчено масло, крекери, бисквити.

 4. Рапица - рапично олио. Продукти, които могат да съдържат производни на ГМО рапица: преработени храни, чипс, крекери, зърнени закуски, замразени храни, консервирани супи, захарни изделия, хляб, хумус, смеси от олио.

 5. Захарно цвекло - захар. Продукти, които съдържат ГМО захар: всеки продукт, който не носи етикет, обозначаващ тръстикова захар, бисквити, сладолед, сухи смеси за печене, понички, сок, подсладени йогурти.

 6. Люцерна - с нея хранят добитъка. Продукти, които могат да съдържат ГМО люцерна: всички видове месо, яйца, мляко.

 7. Аспартам - изкуствен подсладител. Крие се в диетичните напитки и хранителни продукти, в дъвките.

 8. Млякото е опасно, заради т.нар. рекомбинантен говежди растежен хормон. Крие се в млечните продукти масово производство, в маслото, сладоледа и суроватката.