Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
20.08.2008 13:06 - Видове ястия - СУПИ
Автор: gastronom Категория: Хоби   
Прочетен: 4452 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.08.2008 13:43


СУПИ

 

Някои приемат, че супите са се появили в епохата на неолита след изобретяването на глинения съд, който е позволил употребяваните за приготвянето им животински и растителни продукти да се обработват чрез варене. Поради бедния продуктов набор тогавашната домакиня е добавяла повече вода при приготвянето на супите.

В дълбока древност богатите гърци са ядяли предимно месо, а бедния народ се е хранил с млечни и рибни храни и със супи от фасул, грах или житни растения. Такава е била съдбата и на бедните римляни. Голямо удоволствие е било за бедняка да потопи коравия си залък в топлата супа. За много хора по света супата и сега е единственото ястие на закуска, обед и вечеря.

Обикновено супата е първото блюдо, което със своя вид и аромат спомага за отделянето на стомашния сок и за повишаването на апетита. Тя е важна съставка на обедното меню. Месната супа, съдържаща животински белтъчини, прави обеда пълноценен, ако второто чстие е постно и с ниска калоричност, а зеленчуковата супа набавя на организма витамини и минерални соли.

При приготвянето на супите трябва да се съобразяваме с вида и цвета на второто ястие. Ако второто ястие е с тъмен цвят, супата трябва да бъде светла. Ако второто ястие е с червен цвят, супата не трябва да бъде от домати. Ако второто ястие е от картофи, моркови или грах, супата не трябва да бъде от същите зеленчуци. Ако второто ястие е приготвено с макарони, юфка, кус-кус и други тестени изделия, не е целесъобразно в супата да се прибавя фиде.

Известно е, че мазнините намаляват стомашната киселинност и засищат. С оглед на това супите не трябва да бъдат приготвяни с много мазнина. Ако супата е тлъста, второто и третото ястие се приемат с нежелание и храносмилането се затруднява.

Супата трябва да се поднася в по-малко количество, но в никакъв случай хората не бива да се лишават от нея.

Супите съдържат ароматни, багрилни и вкусови вещества, които възбуждат апетита и предизвикват отделяне на по-голямо количество храносмилателни сокове. По този начин те подготвят храносмилателната система за поемане на главното, основното ястие. Най-много възбуждащи вещества съдържат супите от месо, риба, гъби, а най-малко - супите от варива и от зеленчуци.

Когато се варят риба, месо, зеленчуци и др., в течността преминават ценни за организма съставки - минерални вещества, някои аминокиселини и белтъчни съставки, които спадат към т. нар. екстрактивни вещества. Така се получава бульон - месн, рибен, гъбен, зеленчуков. В месните бульони има млечна киселина, затова те притежават кисела реакция.

Супата се състои от течна и от твърда част - вложените в нея основни продукти. С нея се консумира много хляб, което води до запълване на стомаха и до чувство на засищане. Супата обаче не бива да бъде единственото ястие, защото е бедна на калории.

При приготвянето на супите трябва да се спазват следните правила:

  • Продуктите да се нарязват на ситно и да се поставят във врящата течност последователно в зависимост от необходимото за сваряването им време.
  • Картофи и макаронени изделия да се слагат в супата сурови, а целина, моркови, магданозови корени, кисело зеле - след задушаването им.
  • След слагането на един вид зеленчук да се изчаква супата да кипне и тогава да се прибавя друг вид зеленчук.
  • След кипването на супата варенето да продължава на тих огън.
  • Солта да се прибавя към края на варенето, когато се цели по-пълно извличане на екстрактивните вещества, или в началото на варенето, когато се цели по-слабото им извличане.
  • Подправките да се слагат 10-15 минути преди свалянето на супата от огъня, тъй като при продължително варене летливите им ароматни вещества могат да изчезнат.
  • Да се подбират подходящи подправки. Например на чорба от зрял фасул подхожда джоджен, на чорба от леща - чубрица (които намаляват газообразуването в червата), на агнешка супа - черен пипер, джоджен, лимон, а на супи от риба или птици - парче лимон.
  • Застройката, която се прибавя към супите за коригиране на вкуса им или за усилване на аромата и гъстотата им, трябва да е добре разбита. За да не се пресече, застройката се смесва със супата при леко загряване.

Супи със застройка. Те са по-плътни и по-хранителни. След приготвянето им се оцветяват с мазнина, в която са задушени моркови, и се подправят с черен пипер и лимонов сок.
Застройката се прибавя няколко минути след свалянето на супата от огъня. Според продуктите, от които е приготвена, застройката бива:

  • от яйца и лимонов сок или разтворена винена киселина;
  • от яйца и мляко;
  • от яйца и каймак;
  • от яйца, брашно и прясно мляко.

Застройката се нарича студена, когато не се кипва със супата, или топла, когато се кипва със супата.
Най-често се употребява варена застройка. Яйцата се разбиват с киселото мляко и към тях се прибавя брашно, докато се получи гладка каша, а след това се налива малко бульон. Сместа се поставя на средно силен огън (60-70*С), като непрекъснато се бърка, сваля се от огъня и при непрекъснато разбъркване се изсипва на тънка струя в супата, за да се избегне пресичането на белтъците. След прибавянето на застройката, супата се овкусява с лимонов сок, оцет или винена киселина и прясно масло.
Ако се налага да престои, готовата супа се поставя в съд с топла вода, а не направо на печката. Преди поднасянето тя се поръсва с черен пипер и ситно нарязан магданоз.
Застройката от яйца и мляко обогатява зеленяуковите и безмесните супи с животински белтъчини.

Супи със запръжка. Имат по-ярък цвят и по-силен вкус, по-плътни са и са по-богати на витамини.
При зеленчуковите супи запръжката се приготвя в началото, разрежда се с вряща вода или бульон и се посолява. Към нея се прибавят зеленчуците по реда на тяхната сваряемост. За овкусяване на супите се прибавят оцет, чесън и листни подправки.
При супите от варива и месо запръжката се прибавя към почти сварената супа.
Различаваме следните видове запръжки:

  • Светла зеленчукова запръжка. Приготвя се от корени за супа, лук и мазнина. Употребява се при светли сосове, месо с ориз и др.
  • Тъмна зеленчукова запръжка. Към продуктите за светлата запръжка се прибавят доматено пюре, моркови и червен пипер. Използва се при тъмни сосове, гювечи и др.

Зеленчуците, нарязани на кубчета или ивички, се слагат в затоплената мазнина по реда на тяхната сваряемост и се запържват до светлозлатисто оцветяване при приготвяне на светла запръжка или до тъмнозлатист цвят при приготвяне на тъмна запръжка. Заливат се с малко врящ бульон или вряща вода и се задушават до омекване. След това се прибавят дребно нарязани домати (или доматено пюре, разредено с малко вода) и се задушават до изпаряване на течността. Готовата запръжка се оцветява с червен пипер, разбърква се и се разрежда с бульон, вряща вода или сос от ястието.

Брашнена запръжка. В загрятата мазнина се слага брашно и при непрекъснато разбъркване се пържи до светлозлатисто оцветяване.
С такава запръжка се приготвят светли сосове, супи и др.
Когато е необходимо да се получи тъмна брашнена запръжка, брашното се пържи до тъмнозлатисто оцветяване.

Смесена (комбинирана) запръжка. Приготвя се от мазнина, зеленчуци и брашно. Зеленчуците се задушават, докато остане на мазнина. Тогава се слага брашното и се пържи 3-4 минути. Сместа се разбърква с червен пипер и се разрежда с топла вода или бульон. По-добре е брашното да не се пържи, а да се пепече предварително до златисто оцветяване.

Супи със запръжка и застройка. Те биват:

Безмесни. Приготвя се запръжка от мазнина, лук и корени за супа, която се разрежда с отвара, бульон или вода, оставя се да заври и се посолява. Към нея последователно се прибавят продуктите в зависимост от тяхната сваряемост. Готовата супа се сваля от огъня и се застройва по описания вече начин.
Така се приготвят супи от гъби и от други зеленчуци.

Месни, рибни. Месото се нарязва на дребни парченца, залива се със студена вода и се слага на огъня да ври до полусваряване. Прибавя се лека запръжка, приготвена от мазнина, ситно нарязан лук и корени за супа (при супите с риба се слага и брашно), а след това - зеленчуците, нарязани на кубчета. Готовата супа се застройва по описания вече начин.
Така се приготвят супи от месо и картофи, от месо и спанак, от риба и пр.
Тези супи се овкусяват с черен пипер, лимонов сок или винена киселина и листни подправки.
При приготвянето на курбан-чорба почистеният, измит и нарязан на дребно зеленчук се вари заедно с месото, нарязано на дребни парченца. В мазнината се прибавят последователно и се задушават ситно нарязан стар лук и част от доматите, докато останат на мазнина. Тогава се прибавя брашно. Запръжката се разрежда с бульон от варенето на месото и зелнчука и се изсипва при тях. Когато месото е почти сварено, се прибавят предварително попарения дроб, нарязан на дребни кубчета, ориз, останалите червени домати и дребно нарязани лютиви пиперки. В готовата чорба след свалянето й от огъня се изсипват на тънка струйка разбити с оцет яйца и се прибавят дребно нарязани магданоз о джоджен.

Важно място в храненето на нашия народ заемат супата с топчета и шкембе-чорбата. Приети сутрин, те са били източник на енергия, особено за хора с по-голяма физическа активност. Същото се отнася и за т. нар. курбан-чорба, приготвянето на която е свързано с религиозни традиции. Тя е богата на екстрактивни вещества и е с висока калоричност. Традиционни са също чорбата от зрял фасул, чорбата от леща, понеже доставят на човешкия организъм ценни растителни белтъчини, минерални соли и витамини.

Има ли разлика между супата и чорбата? Между националните ни чорби и супите на западните кухни освен в традиционно наложилите се имена има и различия в технологията на приготвянето им, в топлинната обработка, в състава и в съчетанието на продуктите.
Докато при супите в повечето случаи топлинната обработка се извършва за всеки продукт поотделно, при чорбите тя се прави общо - месото се вари с другите продукти и със запръжката, зеленчуците, доматеното пюре, брашното и червения пипер се задушават заедно.
Чорбите се варят на по-тих огън, като се предпочита т. нар. къкрене, а супите могат да се приготвят и при по-висока температура.
В повечето случаи застройката на супите се приготвя само с яйце, за да не се "замъгли" ароматът й от млякото и брашното, докато чорбите са със запръжка.
При приготвянето на чорбите се употребяват предимно животински мазнини, а при супите - млечни или растителни мазнини.
Супите се поднасят горещи, докато чорбите в някои случаи могат да се консумират студени (доматена чорба, чорба от зелев сок и др.)
В супите като пълнител участват тестени изделия (фиде, юфка), а зеленчуците са отстранени чрез прецеждане или са пасирани. При чорбите пълнежът е парченца месо, шкембе, черва, зеленчуци, ориз и др.

Характерна особеност на родопската кухня е, че не се готвят много супи. Това определя неголямото им разнообразие. По-голямата част от тах са без запръжка и без застройка. Маслото се прибавя направо във врящата течност. Друга особеност е, че запръжката, приготвена само от масло и червен пипер, се прибавя към супата преди свалянето й от огъня. Така мазнината не се подлага на продължителна топлинна обработка. Зеленчуците обикновено се поставят във вряща вода. Така се запазват хранителната и вкусовата им стойност.

д-р Л. Петров, д-р Н. Джелепов,
д-р Е. Йорданов, инж. техн. С. Узунова

"БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА КУХНЯ"
ЗЕМИЗДАТ - СОФИЯ - 1978

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gastronom
Категория: Рецепти
Прочетен: 2358435
Постинги: 391
Коментари: 457
Гласове: 11264