Пълнена зелка
Избирате за целта една средно голяма зелка, приготвяте 2 - 3 глави лук, 2 - 3 моркова, 1 ч.ч. ориз, целинка (главата и малко листа), 2 - 3 домата, черен пипер, сол, растително масло – 1 к.ч., 2 с.л. краве масло, сух хляб, 1 ч.ч. кисело мляко, 2 яйца, чесън.
Изрежете кочана на зелката (прясна, забравих да подчертая!!!). След това издълбавате вътрешността, докато останат стени около 3 - 4 см. Нарязвате на ситно лука, настъргвате морковите, целината, задушавате в мазнината с изваденото отвътре зелце. Настъргвате доматите, слагате и тях, хвърляте изчистения ориз, поръсвате сол, черен пипер, ситно нарязана целинка. Щом изстине сместа, напълвате празната зелка, стягате я с тензух и я слагате в тенджера. Избирате по-големичка тенджера, да може спокойно да ври, да диша зелката. Наливате киселото мляко, разредено с вода, солчица, черен пипер, пускате кравето масло, сухия хляб и задушавате, докато омекне. Водата трябва да покрива две-трети от зелката. Изваждате накрая от тенджерата, нарязвате напречно на парчета, поливате със соса от задушаването и поднасяте.
Ако спретнете доматен сос от 4 - 5 настъргани домата, 3 с.л. мазнина, щипка босилек, чесън и магданоз, ще получите друг вкус и... желание.

Миш-маш (мешаница)
В готварските книги е записано, че се прави с лук. Да, някъде го правят така, но когато съм питала бабите защо, отговорите са били едни и същи: ако имаш по-малко пипер и яйца, слагаш лук, чедо.
В Западна България казват на миш-маша пърженичка и го правят с пресен пипер и извара. Всичко е майсторлък – да не бъде сухо, нито разкашкано. И без грамажи, моля ви, те са само за бирника!
За целта загрявате мазнина – растителна, пускате в нея нарязани печени пиперки – на всяка пиперка по едно яйце. Като се запържат добре, да замирише цялата къща на глад – слагате 1 - 2 нарязани на ситно домата, разбърквате, посолявате съвсем леко, поръсвате щипка босилче, щипка самардала (ако нямате, здраве да е!), натрошавате сирене (не прекалявайте, ако не е изкиснато) или извара, разбърквате пак. Чуквате и разбивате леко яйцата и когато гозбицата остане на мазнина, заливате с тях, разбърквате няколко пъти (не повече, защото става на каша) и ястието е готово. Ръсвате магданоз.

Цифия
Защо така са нарекли тази бърза и простичка гозба, не зная, само се досещам. Трябва да питаме заврените зетьове от Етрополе. Преди това защо да не нарежете на ситно 1 - 2 връзки пресен лук и да ги задушите в мазнина, докато омекнат?
После разбивате яйца (мярката е по едно яйце на „глава от населението“, но може и по две) с ч.ч. кисело мляко, с 2 с.л. брашно. Всичко това изсипвате върху лука, поръсвате със сол и черен пипер. Не бъркайте, а правете само пътеки с дървена вилица.
Сетне нарязвате на ситно чесън и магданоз, ръсвате ги. Става пролетна гозбица, лека, полезна, пък и ще се отсрамите пред зетя. И да не се учи много на мръвки! Ако ръснете върху цифията щипка шарена сол или пък добавите сиренце или извара – всички ще си оближете пръстите. 

Керевиз плакия

Една нищо и никаква целина (керевиз), обаче да знаеш как да я обикнеш в тенджерката.
Обелвате една голяма глава целина, нарязвате на филийки, кубчета, ленти, ивици, ширити, както уйдисва. Наситнявате и зелените дръжки. Настъргвате 1 морков, малка глава лук. Сипвате в съдинката си 1 с.л. растителна мазнина, пускате в нея моркова, лука, разбърквате няколко пъти с дървената лъжица, като се оцъкли, добавяте керевиза, завъртате и него 2 - 3 пъти, сипвате топла водица – 1 чаша, посолявате и задушавате на умерен огън. Приготвяте си 1 чаша мляко и 1 чаша вода. Разреждате 1 - 2 с.л. брашно с част от водата и млякото, отхлупвате капака и сипвате бавничко водата и млякото, после добавяте и брашното. Оставяте да ври на тих огън. Като омекне целината (да не се разкашква!), застройвате с 1 жълтък и с 1 к.ч. кисело мляко. Целината е добре да е самата тя – аромат и вкус, без подправки. Ако обаче държите на черния пипер и на девесила – ръсвате ги леко. Не забравяйте резените лимон.

Краставици плакия

Не унивайте, когато ви омръзнат краставиците – ту на салата, ту на таратор. Винаги има изход...
Нарязвате краставиците на кръгчета, оставяте ги да си пуснат водата. Настъргвате 1 - 2 глави стар лук, слагате ги в намазнена тавичка, фуквате и 1 настърган морков, няколко скилидки чесън. Слагате отгоре и краставиците, поръсвате шепичка брашънце, заливате със студена вода, защото не сте топлили мазнината и другия зарзават. Добавяте прясно мляко, посолявате, ръсвате черен пипер, изцеждате лимонче (или лъжица оцет), вкусвате, ако не е вкусна студена, няма да е вкусна и гореща. Туряте и малко копър, добавяте още подправки, ако трябва, и запичате в умерена фурна. Готова е за 10 - 15 минути. Пускате парче масълце, оваляно в копър. Ако ви харесва „шаренко“, следващия път добавяте настъргани 2 - 3 домата, повече чесън, малко босилек и червен пипер. Така! Пак сте не само най-красивата, най-чевръстата, но и най-досетливата домакиня!

Плакия от бамя

Не всеки обича бамя, но ако я направите с охота и майсторлък, поне ще опитат – може пък да я харесат...
Най ми допада плакията, както я правят в Горна Оряховица (нали и там са боляри!). Нека видим кое й е за харесване.
Изчиствате около половин килограм бамя, без да стигате до дъното на... дръжките – ще се разкашка. Приготвяте си 2 - 3 главички лук, 3 - 4 домата, растително масло – около половин ч.ч., чесън – 5 - 6 скилидки, бяло винце (колкото имате, не цяла бутилка – ще се опиянчите). Дослагате повечко магданоз, черен пипер, солчица, червен пипер, киселинка (може лъжица оцет, лимон или кисело грозде) и гъби – 1 ч.ч.
Лукът, гъбките, чесънът и доматите нарязвате и задушавате в мазнината, разбърквате с червения пипер и веднага заливате с виното, но и с вода. Ако оставите да се пържи само с червен пипер, гозбата ще загорчи. Оставяте да ври тихичко-тихичко около 20 - 30 минути. Прибавяте после бамята, посолявате, слагате киселината и запичате. Поръсвате, като я поднасяте, с магданоз и с още чесънче

Не ми стана ясно защо трябва да чакаме краставицата да си пусне водата, като и без това добавяме течност. А за мишмаша-не знам докъде се простира Западна България, но и баба ми в Ловеч така го правеше-без пържен лук.

Така и не разбрах защо краставицата за плакия трябва да отцеждаме, да чакаме да си пусне водата, след като после и без това заливаме с течност. А сега малко география: не знам докъде се простира според Вас Западна България, но и баба ми в Ловеч правеше точно така миш-маша, без запържен лук:)))

може да нагорчава? А и не виждам в рецептата да се добавя вода, а малко мляко за вкус. Та нали така ще се кашнат, необходимо е да има вид и вкус.

За миш-маша - от Стара Загора съм, също го правя без лук, защото добива вкус на останалите ястия. Ако го правя само от червени чушки (печени и изчестени) и червен пипер не слагам. С изварата е по евтино, но със сиренце е великолепно - да си оближеш пръстите.

Свекърва ми, лека й пръст, готвеше селска манджа от пресни чушки, лук, домати, червен пипер. Също става много вкусна. Приготвям я със силно задушаване и запържване на чушките, а доматите да изврат.
Да ви е сладко!

Аз се извинявам за флуда, сигурно вече сте се досетила, че анонимният съм пак аз, просто не бях регистрарана, а на следващия ден повторих коментара си, защото мислех, че анонимни нямат право да пишат. За селската манджичка със сурови чушки, някъде я наричат също "миш-маш", предимно по столовете, защото там няма кой да ти пече чушки, но аз не я харесвам, заради люспите на чушките и силната миризма на пържен лук.
Не приемайте това като заяждане, но не сте права, когато твърдите: "А и не виждам в рецептата да се добавя вода, а малко мляко за вкус." Ето откъс от самата рецепта:"Слагате отгоре и краставиците, поръсвате шепичка брашънце, заливате със студена вода, защото не сте топлили мазнината и другия зарзават. Добавяте прясно мляко..."-твърде много течности-и студена вода, и прясно мляко, за да се налага да си губим времето да изцеждаме краставицата.

помисли човек, че краставицата съдържа 99% вода и сама ще си я пусне сигурно са объркали рецептата във
Рубрика на Милчо Милчев - Майстора в-к Народно дело???
Поздрави за уместните въпроси. Добре дошла и да обменяме интересни кулинарни рецепти.
Поздрави - Илка