Прочетен: 5505 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2009 18:50
Великден. Някъде. По света
Как празнуват някъде по света. Ако се окажете в Русия, Австралия, Гърция, Швеция или САЩ - на какво да обърнете внимание. В някои от тези страни празникът вече отмина, но има и следващи:)
Австралия |
През ХIХ в. традицията да се изработват изкуствени великденски символи е превърната в изкуство. Освен от дърво такива празнични яйца са се майсторели и от кост, мрамор, стъкло и камък. Всяко от тях се е състояло от две половини. Отвътре било с матово злато, а външната страна била оцветена с ярка червена боя. Яйцето било леко и полирано като огледало. От едната му страна винаги бил рисуван сюжетът "Слизането на Спасителя в ада". А от другата - изображение на светеца, покровител на човека, на когото ще се подарява яйцето |
Великденските символи по света - произход, традиция |
Векове преди Христа, паганските племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Еostre. С фестивала в края на март, времето на пролетното равноденствие, се отбелязвал края на зимата и раждането на новия живот. Някои считат, че названието на празника Easter, идва от името на богинята, а други – че се свързва с изгряването на слънцето от изток. Великденските яйца Яйцето е най – популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури, яйцето символизира началото на новия живот. Една латинска поговорка казва: "Целият свят е създаден от едно единствено яйце”. Яйца са били боядисвани, подарявани и изяждани по време на великденските фестивали в древен Египет, Персия, Гърция и Рим. Тези култури възприемали яйцето като емблема на вселената, като творение на върховния бог, като покълването на живота. Християните от Близкия Изток възприели тази традиция, а яйцето се превърнало в религиозен символ, олицетворявайки пещерата - гробница на Христос, чийто камък той отместил. До 15 век няма сведения за великденски ритуали, включващи яйца, в Западна Европа. В средните векове яйцата често били боядисвани в червено, и символизирали кръвта на Христос. В днешни времена на великден в САЩ се крият 1 билион боядисани яйца в паркове, задни дворове, дори и на поляната пред Белия дом. Шоколадовите яйца се появяват края на 18 век. Пластмасовите яйца, използвани за украса, правят своя дебют началото на 60 – те години. Великденският заек има своя произход от пред – християнската наука за плодородието. Зайците, и по – точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта. Според една легенда, Великденският заек е бил в началото голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre. Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Лилията е символ на чистотата заради снежно белия си цвят и деликатната си форма. Една от най – старите великденски традиции, е печенето на кифлички, с кръст от пудра захар отгоре. Тази традиция датира от край време. Древните египтяни, гърци и римляни бележели хлябовете си с религиозни знаци, в чест на техните богове. Съществуват редица поверия, свързани с тези традиционни кифлички – вярва се, че ако се пазят от единия Великден до другия – те ще донесат късмет на къщата. Използвали са се и като талисман, предпазващ моряците от корабокрушения. Окачвали ги над комина в кухнята. Така било сигурно, че всеки хляб, опечен в пещта, ще бъде перфектен. |
България
Великденски фолклорни тайнства
Великденските празници са изпълнени с древни народни вярвания и обредни традиции
Народно предание разказказва, че когато Христос възкръснал, яйцата в кошницата на една селянка се оцветили в червено. И от тогава останала традиция да се “червят” яйца за Великден. Червеното яйце има магически свойства, според народните вярвания. То дарява здраве на децата, момите и младите булки, ако бузите им се тръкнат с първото боядисано червено яйце. После то се поставя при домашната икона, за да пази семейството от беди до следващия Великден. А заровено в нива червено яйце ще я пази от градушки през лятото. Магическата сила на червения цвят се допълва от рисуваните “послания” върху яйцата. Със специална “писалка” за втечнен восък селските жени рисуват върху Великденските яйца цялата пролетна природа: цветя и птици, слънцето и звездите …В близки до природата форми или геометрични символи, тези самородни художнички сякаш улавят живителна сила от цялата вселена и я “запечатват” с восък върху черупката. А после чрез писаните яйца предават живителни енергии от природата на всеки член от семейството. Традицията на червените Великденски яйца се обогатява постепенно и с други багри – жълто, зелено, синьо, виолетово. Някогашното умение да се добиват бои от природни материали – треви, лук, кора от дърво … - днес вече е забравено. Вече рядко се срещат пазителки на старинната восъчна техника. Съвременните бои пестят време и придават на яйцата нови окраски. По-популярна остава традицията да се прави отпечатък от листа с различни форми върху яйцата. Но дори да не повтаря старинни техники и шарки, багренето на Великденски яйца винаги събужда традицията – да сътвориш със собствените си ръце красота и да изразиш усещането си за празника на Възкресението. А после в типично българското “чукане с яйца” всеки преживява своята символична борба за победа и ритуал за здраве през цялата година.
Великденските козунаци са изместили някогашните български обредни хлябове. Но все още по селата се прави и традиционният “яйченик” – голям кръгъл хляб с вградени цели яйца. В този основен Великденски хляб се поставят толкова цели яйца, колкото членове има семейството. За мъже и момчета – бяло яйце, а за жени и момичета – червено. Така хлябът събира символично мъжкото и женското начало, за да подсили оплодителните сили на природата и човека през пролетта. Този хляб се поставя в центъра - най-почетното място - на празничната трапеза. Той носи послание за здраве на цялото семейство. По правило не се реже, а се разчупва на толкова къса, колкото са насядалите на трапезата възрастни и деца. Обичаят е такава обредна трапеза с яйченик да се прави два пъти на Великден. Първата е сутринта – след връщането от Великденска служба в църквата. Тогава всички заедно отговяват от Великите пости. А втората трапеза се прави за празничния обед и е най-пищна. На нея задължително се слагат първите зелени зеленчуци и печено месо. Има старинен обичай на трапезата да се слага и още един обреден хляб. Неговата форма или пластична украса е кръг с отворени краища, извити навътре – към центъра на хляба. Така хлябът ще привлече към дома благоденствие. Този хляб има и още един сакрален смисъл. Той се поставя на трапезата така, че отворът да е обърнат към вратата. А вратата се оставя отворена през целия ден на Великден. Поверието е, че така насядалите около празничната трапеза ще се свържат с близките от отвъдното, които покровителстват живите и дома. Отворената врата е също знак, че всеки гост е добре дошъл на празничната трапеза. Има традиция да се правят и малки обредни хлебчета с название “кукла” или “колак” (с или без вградено яйце). Те имат спираловидна форма, символ на вечното движение и обновление на живота. Даряват ги на децата и близките по време на празничните гостувания в по-широкия роднински кръг.
Някога Великден се огласял от обредни песни. Те започвали около празничната трапеза. Момите пеели и по пътя. А после продължавали на голямото Великденско хоро. То събирало всички за всеобщо веселие. Празнуването продължавало от три дни до цяла седмица след Великден. Това е най-големият и най-почитан празник през годината в българската традиция.
Румяна Панайотова
2. Напитки
3. Рецепти от блога - Радост за небцето
4. Литературни рецепти
5. Малки тайни в кулинарията
6. Кулинарно видео
7. Гастроном или лакомия сте?
8. Храната - според характера
9. ДИЕТА ПО ЗНАЦИТЕ НА ЗОДИАКА. ДА ТОПИМ КИЛЦА СПОРЕД ЗОДИЯТА
10. Етикет и протокол в обществото
11. Етикет и протокол в обществото2
12. Нашенска гозба
13. my candy kitchen
14. Мариновани Чушки Капия - Уникално мезе за ракията през зимата
15. Перфектни понички с Donut Maker
16. Кашкавалено Руло с Руска Салата за Новогодишната Трапеза | Olivier Salad | Рулет с Салат "Оливье"
17. Вкусотии