Пета част

Пиша това към моя син Боян Стойков Бонев.

Надявам се да го прочете един ден и да разбере.

Пиша това пояснение към всички майки,  изпаднали по неволя в моята ситуация.

Пиша това и към всички майки, които не са в моята ситуация, и са щастливи.

Сине, обичам те.

Прости ми, мами, че толкова много се старая да бъда с теб. 

Да те отглеждам. 

Да ти предоставя един по- добър свят.

Едно по-добро бъдеще, което не е тук в България.

Прости ми сине!

Знам какво те чака в нашата Родина.

Ще завършиш и ще отидеш да работиш за символична сума.

Ще бъдеш гневен на системата, на Държавата, на мен, на живота си.

Ще проклинаш съдбата си.

България няма бъдеще.

Не случайно станах емигрант на стари години, вече за втори път.

Огорчението и разочарованието ми към Родината, към съдебната система,  към МВР нямат край.

Прости ми, че не се отказах да се боря за теб.

В съда. В Прокуратурата. В МВР. В Закрила на детето.

Ще разбереш един ден, може би не е сега.

За всяка майка най-скъпото са децата и и техните усмивки.

Техния невинен смях и дава космическа енергия да победи във всичко.

Една майка може да изкатери планини заради децата си, да направи чудеса от храброст…

Най- страшни са били майките на войниците, питай тия които са служили в армията как военните,  с какъв страх посрещах разгневени майки .

Никой не жали и никой не обича както майката.

Затова ти казвам сине, че се боря за теб.

За твоето бъдеще.

Ти не разбираш това от позицията на своите 14 сет години, но ще дойде ден.

България умира.

И повечето, качени на тоя кораб са корабокрушенци.