Разлиства се книгата стара,
от вятъра, тихо надникнал,
история стара повтаря,
докосва ме спомен притихнал.

Залутан из мисли потайни,
потапям се в свят необятен,
пътеките дълги, безкрайни,
примамват, копнеж непонятен

ме тегли напред и не спира,
прегръщат ме нежно лъчите,
и всяка фантазия дива,
възкръсва, расте пред очите.

Превръща се в блян и надежда,
в желание цветно, красиво,
отново към теб ме отвежда,
усмихваш се леко, игриво.

Навсякъде ти си, във всичко,
в ума ми, в сърцето, в безкрая,
променяш ме, бавно и тихо,
в какво се превръщам, не зная.